(просто приказка)
Гъсеницата се смятала за много красива и не пропускала нито една капка роса, за да се огледа в нея.
-Колко съм хубава! - радвала се тя и огъвала мъхнатото си гръбче, за да се види по-добре. - Жалко, че никой не го забелязва!
Но веднъж и провървяло. По поляната вървяло момиченце и беряло цветя. Гъсеницата изпълзяла на най-красивото цвете и зачакала. Момиченцето я видяло и казало:
-Каква гадост! Противно е даже да те гледам!
-Ах, така ли! - разсърдила се гъсеницата. - Тогава давам честна гъсенича дума, че никой, никога, никъде, за нищо, и във никакъв случай, и при никакви обстоятелства повече няма да ме види!
Дадеш ли дума, трябва да я изпълниш, даже и ако си гъсеница. И тя изпълзяла високо на едно дърво, издърпала нишка от коремчето си и започнала да се омотава. Трудила се дълго и най-накрая направила пашкул.
-Уф, как се уморих! - въздъхнала гъсеницата. - Напълно се замотах!
В пашкула било топло и тъмно, пък и нямало повече какво да се прави и гъсеницата заспала. Събудила се от това, че ужасно я сърбял гърба. Тогава гъсеницата започнала да търка гърба си в пашкула. Търкала го, търкала, докато протъркала пашкула и изпаднала навън. Но падала някак странно - не надолу, а нагоре.
И изведнъж на поляната видяла същото момиченце. "Какъв ужас! - помислила си гъсеницата. - Може да не съм красива, това не е моя вина, но сега всички ще разберат и че съм измамница. Дадох честна гъсенича, че повече никой няма да ме види и не я удържах. Позор!"
Но момиченцето я забелязало и казало:
-Колко си красива!
-Върви и вярвай на хората! - промърморила гъсеницата. - Днес говорят едно, а утре - съвсем друго!
Но за всеки случай се огледала в капка роса. И какво видяла? Едно непознато лице с дълги-предълги антенки. Гъсеницата се опитала да огъне гръбчето си, за да го огледа, и видяла, че на него са се появили големи разноцветни крила.
-А, ето какво било! - досетила се тя. - С мен се е случило чудо. Най-обикновено чудо: превърнала съм се в пеперуда. Това се случва.
И весело закръжила над поляната, защото честна пеперудена дума, никой да не я вижда, тя не била давала.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
28 март 2010 г. в 0:12
дали едно пеперудено чудо оправдава един гасеничен позор?
28 март 2010 г. в 0:50
:) Ще трябва да помисля.
По-добре четете притчите от днес, вместо да мъдрувате върху тия от вчера. :)
Много дразнещ ник, както вече казах! :)