КЛЕТВА НА УЧИТЕЛЯ

Авторът на текста, Ш.А.Амонашвили, е грузински психолог и педагог, създател на течението "хуманна педагогика", намерило международен отзвук през втората половина на миналия век.
Възнамерявам да публикувам някои негови притчи, но реших да започна с това, което, макар и да не е притча, е добре никой преподавател да не забравя, ... по мое мнение.

Аз - Амонашвили Шалва Александрович, доброволно избрал професията на Учител и намерил в нея своето признание, дълбоко осъзнавайки своята съпричастност към съхранението и процъфтяването на живота на Земята, приемайки напълно отговорно грижата за съдбата на Детето, за съдбата на децата,

се заклевам:

-да обичам децата, да обичам всяко дете от все сърце,
-да им бъда верен и предан,
-да следвам целта на разкриване, развитие, възпитание и утвърждаване на личността у Детето,
-да бъда оптимист по отношение на всяко дете във всеки случай.

Ангажирам се постоянно и усърдно да се грижа:

-за приобщаването на децата към висшите ценности на общочовешката култура и нравственост,
-за развитието и възпитанието у тях на доброта, грижа за хората, за Природата, за оцеляването на човечеството,
-за очовечаването на знанията, за очовечаване на средата около всяко дете,
-за овладяване на изкуството за хуманно общуване с децата, с Детето.

Кълна се:

-да не вредя на децата,
-да не вредя на Детето.

Публикувано от

5 Response to "КЛЕТВА НА УЧИТЕЛЯ"

  1. Анонимен Says:
    17 март 2010 г., 15:02

    Чудесен материал-мое би всички учители трябва да полагат такава клетва!
    Благодаря

  2. Gloxy-Floxy says:
    17 март 2010 г., 15:28

    :) Клетвите не струват много в дешно време ...
    Но ако учителят не е достатъчно мотивиран по подобен начин, просто не му е мястото сред децата, смятам аз.

  3. Анонимен Says:
    17 март 2010 г., 19:39

    Учителят!Та от него тръгва всичко.Но какво прави държавата за учителя през последните години?Тя тотално го демотивира.Хареса ми клетвата.Подобна на Хипократовата.Но там,където има човешки фактор, има и грешки, по простата причина, че този, който работи, може и да сгреши.Убедена съм само в това,че за тази професия са нужни хора,които са и отдадени,които не въртят стаж в учебните заведения,а това им е тяхното поприще.Там те се отдават без остатък,защото обичат децата.Но тази обич е особена-тя включва и грижата за здравето им, включва умението да се предава интересно и нетрадиционно,включва и взискателността, която в повечето случаи днес се тълкува като издевателство над тях.Така, че не е нужно тези думи да се повтарят в клетва.Те трябва да се почувстват от всеки, поел този път, да преминат през сърцето му и да се доказват години наред.Сложен, много сложен въпрос.Днешното училище не може да бъде това, което е било в нашата младост, но то може да бъде мястото, където децата да ходят с желание.Затова държавата да помисли в каква среда ги поставя, какви хора се назначават за учители и защо,прави ли нещо за изидгане на учителския авторитет и да чуем малко за правата на учителите.Кой и как ги защитава, до колко години може да издържи на зверския шум и безкрайните капризи на глезените днес ученици,които много добре знаят за своите права, но не и за своите отговорности.

  4. ivo_isa says:
    17 март 2010 г., 23:34

    Не мога да обещая да обичам всички...
    Не мисля, че човек може да обича всички.
    Но мога да гарантирам еднакво отношение към всички при еднакви обстоятелства. И, че ще предоставям знанията си на всеки който пожелае.

  5. Gloxy-Floxy says:
    18 март 2010 г., 8:41

    :)Точно това и аз не бих очаквала, "обичам всички" имам предвид.
    Акцентът, който сложих аз, е върху първия болднат текст, него специално аз го подчертах.
    "Доброволно", освен "по своя воля", означава и "дадох си сметка за реалните условия на труд", но въпреки това поех мисията. Когато в една хуманна професия, каквато е учителската или лекарската, за това как да я упражняваш, основно те мотивира това какво получаваш в замяна във всякакъв смисъл или то ти влияе дотолкова, че ти започваш систематично да нарушаваш основните и етични принципи и норми, които са твое неписано задължение, тя не просто се обезсмисля, тя става антихуманна. Това, че товарът е прекалено тежък, не е оправдание. Щом човек не е в състояние да го носи, просто си намира друго занимание ...
    Всичкото това не е към теб, Иво, разбира се, а въобще, доколкото идеята ми би останала/остава неразбрана.

Публикуване на коментар