ПЕСНИЧКА ЗА ПРОЛЕТТА

Две късни есенни глухарчета, почти оплешивели, изживявали последните си дни. Те били израснали от един и същи корен, но много се различавали. Едното угасвало горестно. Другото съчинявало песничка за пролетта. Така и двете увяхнали ... После дошла пролетта. Появили се новите цветни пъпки. Една от тях, едва отворила се, запяла песничка.
-Нима това си ти? - прошепнало от земята изсъхнало миналогодишно стебло.
-Да, - кимнало цветчето - пролетта нареди да разцъфна наново, за да не пропадне песничката.
Въздъхнало изсъхналото и тази въздишка била последното, което останало от него.

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

6 Response to "ПЕСНИЧКА ЗА ПРОЛЕТТА"

  1. Владимир Кабрански says:
    21 март 2010 г. в 11:24

    Нищо, то ще се събуди отново. Това е основното на пролетта. Честита пролет!

  2. Gloxy-Floxy says:
    21 март 2010 г. в 11:35

    :)Честита пролет, Влади!

  3. Михаил Янакиев Says:
    22 март 2010 г. в 16:27

    За жалост,доста правдива притча.Природата не е добра.Тя се отнася с живите твари, като със сламени кучета подготвени за жертвопринасяне. Отношението на мъдреца е идентично.-Лао Дзь.
    Такова уви е схващането на Лао Дзъ,що касае природата. Тя както и хората се ръководи предимно от своите егоистични интереси.А действителността
    нерядко потвърждава това правило.
    Но това естествено не ни пречи да се радваме на пролетта!

  4. Unknown says:
    24 март 2010 г. в 23:24

    Но при нас тя е единствена... Защото сезоните се изреждат само веднъж:-)

  5. Gloxy-Floxy says:
    24 март 2010 г. в 23:39

    :) Едно си знаеш, едно си баеш.

  6. Unknown says:
    26 март 2010 г. в 21:16

    Ми, като е вярно...:-)

Публикуване на коментар