Притчите

Тръгнало но девойката по вода и извадила от кладенеца пръстен. Не прост, а вълшебен.
-Пусни ме, красавице!-помолил пръстенът.-Ще изпълня всяко твое желание.
-Искам гол принц, да ме обича, умен, добър, а по възможност и богат-без да се учудва и без да се замисля отговорила девойката.
-Те ти на!-изненадал се пръстенът.-Но да е на бял кон, нали?
-Не!-отсякла девойката.-Пеша.
-Но защо?-не разбирал пръстенът.
-Преди 20 години майка ми извадила от същия този кладенец вълшебен браслет и той поискал свободата си по същия начин, предложил да и изпълни желание. И тя да вземе да си поръча принц на бял кон.
-На бял?-попитал браслетът.
-Да!-отвърнала радостно мама.
-А конят със златни подкови ли да е?
-О, със златни, да!
-А юздата от чисто сребро с изумруди?
-Ах, с изумруди!
-И принцът да е с шапка с щраусови пера?
-Да, да, с щраусови.
-И ризата му да е обшита с драгоценни камъни?
-Да,да,да!-възкликнала мама и пуснала браслета.
И пристигнал принцът на бял кон. А какъв кон! Подкови от чисто злато, очите му горят, юзда от чисто сребро с изумруди! Ризата на принца-обшита със скъпоценни камъни! Но принцът! Що за принц бил това! Крив, гърбав, глупав по рождение, носът му-посинял от пиянство, две думи не може да върже. Цялото си царство, коня и ризата със скъпоценни камъни пропил, а като разбрал, че мама е бременна с мен, я изоставил и отишъл при друга. Ето така, със своя горчив опит, мама ме научи да не обръщам внимание на несъществени детайли!

Публикувано от Gloxy-Floxy