Веднъж при мъдрец дошла млада, красива девойка, цялата обляна в сълзи.
-Какво да правя?-проплакала тя.-Винаги се старая да се отнасям добре с хората, никого да не обиждам, да помагам с каквото мога. И въпреки че с всички съм добра и ласкава, често вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Даже някои се държат откровено враждебно с мен. За нищо не съм виновна и е толкова несправедливо и обидно! Посъветвайте ме какво да направя!
Мъдрецът я погледнал с усмивка и казал:
-Съблечи се гола и мини така през града!
-Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!
-Ето, виждаш ли!-усмихнал се отново мъдрецът.-Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.
-Но какво да направя?-попитала момичето.
-Да излезем, искам да ти покажа градината си.
Навън той продължил:
-Виж тези прекрасни цветя! Много години се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Бъди като цвете, разкривай сърцето си на хората бавно и незабележимо. Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.
Публикувано от Gloxy-Floxy
19 декември 2009 г. в 18:48
Ами сега съм в дупката и мисля да никна наново.
19 декември 2009 г. в 19:41
:) Задължително!
19 декември 2009 г. в 19:42
Аз обаче хабер си нямам къде съм :))
19 декември 2009 г. в 21:21
Влизай в дупката има място и за теб :)))
19 декември 2009 г. в 22:03
:) Май ще!
19 декември 2009 г. в 22:20
в дупка лесно падаш,не знаеш колко време ще останеш там и много трудно излизаш!но има хора който попаднали там, им харесва и не желаят да излизат.ти си скъсай задника в опити да им помогнеш, но не би - те искат да са си там!толкова ли е хубаво да си в дупка?! може ли някой да ми каже?
19 декември 2009 г. в 22:52
:))) Ти не си разбрал. Ние ще се посеем там и после ще поникнем. Някой ще трябва да ни полива, разбира се :P
20 декември 2009 г. в 0:05
daaaaaaaaaaa i az stignah do izvoda 4e ne trqbv ana vseki da se dav ada te otkasne-mai mai ne vinagi trqbva da badem dobri4ki-za6toto mng sa horata koito obi4at da ma4kat i da tap4at a pak nie ne sne ot stomana za da tarpim vsi4ko
20 декември 2009 г. в 0:16
А след това какво ще поникне? Орехче?:-)
20 декември 2009 г. в 0:22
:)) Ние си въобразявахме, че сме цветя ...
21 декември 2009 г. в 15:50
Орехчето крие под черупката си своето Аз :-)
22 декември 2009 г. в 2:26
Често хората,като тази жена,се опитват да си спечелят одобрението от другите или от Бога като правят добро,за да бъдат приети,за да не бъдат отхвърляни и ако не получат това което искат,плачат,озлобяват се,нараняват и тн.Сам обаче Христос даде пример:Ако правиш добро само на онези,които на теб правят,каква награда ще имаш?Обичай неприятелите си,и благославяй тези които ти пакостят,тъй като Бог се грижи и за добрите и за злите им дава дъжд и слънце.Истинско неувяхв.цвете е този,който чете и слуша Божието слово(библията),пази го и го изпълнява.Той е като дърво,посадено при потоци води,чийто лист не увяхва (Псалом 1)