ИСТОРИЯ ЗА ИДЕАЛНАТА ЖЕНА

Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала такава-абсолютно независима. С което ужасно се гордеела. Ставала веднага щом звънне будилника, никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе и чай. Преодоляла зависимостта си от кофеина, заедно с тази от сладкото, калоричното и безполезното.
Затова сутрин пиела вода и закусвала неподсладена и безсолна овесена каша. Разделила се с приятелките си, защото не искала да става зависима от тях. Абсолютно равнодушно се отнасяла към шопинга. Никой не можел да я обвини, че е загубила главата си заради някакъв лъскав парцал. Какво е шопинга! Тя и заради мъже не си губела главата. Откакто отпратила любимия (замалко да изпадне в зависимост от него) минали вече няколко месеца. Накратко казано Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем мъничко и ще се превърне в Идеалната Жена.
В събота сутринта зад вратата се чул шум. Отворила. На прага, залитайки от умора, стояла Котка. Жената ахнала:
-Ти?! Но как? Триста и четиридесет километра!
-Вървях година!-Котката прилегнала до крачето на фотьойла.
-Защо?
-Домъчня ми!-вдигнала очи Котката.-Не мога да живея нито без теб, нито без нашия мъж. Къде е той, между другото?
-Но нали те оставих при леля на село. Не се ли обиди?
-Първоначално да,-въздъхнала Котката-но после ти простих. Разбирам, толкова искаше да станеш независима.
-И станах!-гласът на жената предателски трепнал.
-Поздравления,-прошепнала Котката-какво да се прави! Ще почина ден-два и ще тръгна обратно.
През нощта жената се събудила трепереща. Винаги се будела от едно непонятно чуство за мъчителна пустота в гърдите. Около сърцето и било хладно, все едно някой бил пуснал вентилатор. По навик протегнала ръка за успокоително и се натъкнала на топла козинка. Котката се размърдала под одялото и замъркала. Скоро хладният вентилатор изчезнал.
... Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото. След това тръгнала към кухнята, предвкусвайки ароматното, черно кафе. След това протегнала ръка към мобилния и задала на любимия най-важния въпрос:"Къде си?", за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща с приятелка. И изведнъж видяла Котката, чакаща пред вратата.
-Пусни ме, моля!
-Тръгваш ли си?!-в очите на жената заблестели сълзи.-Но сега аз не мога без теб.
-Успокой се!-измъркала Котката.-Просто отивам да се разходя и ще се върна. Не затваряй вратата, моля! ... Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти се струваше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също и щастие. От това, че има някой, заради когото си готова да изминеш триста и четиридесет километра пеш ...
И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена.

Публикувано от

9 Response to "ИСТОРИЯ ЗА ИДЕАЛНАТА ЖЕНА"

  1. Анонимен Says:
    28 декември 2009 г. в 18:37

    никога да не е заключена вратата, едно е да си независим, друго сам вълк единак с болки и заключена душа. Да, факт е че през заключената врата няма да ни наранят, но уви няма да усетим и топлотата, и любовта, и........топлата козинка на мъркащото създание.Живота не е за самотни независими люде, а за силни, които могат да обичат и да носят товара на любовта-чуждата към тях.

  2. Румяна Попова says:
    28 декември 2009 г. в 18:43

    Виж дали дане тръгна пеш а :))

  3. Gloxy-Floxy says:
    28 декември 2009 г. в 18:54

    Руми, теб те е хванал много голям несвъртък :))!
    Кога се пъхна в дупката да покълваш, после поникна посред зима, после еволюира до котка ..., хайде тръгвай пеш, стигни, достигни и вземи се укроти:))!
    То безпокойството е движеща сила за твореца, ... но е уморително все пак :))!

  4. أمل says:
    4 януари 2010 г. в 15:37

    Правилното схващане за свободата...Поздравления! Писнало ми е от криворазбраната независимост на хората, които се страхуват да бъдат Нормални :)

  5. Gloxy-Floxy says:
    4 януари 2010 г. в 16:02

    :) На мен малко повече от такива, които непрекъснато искат да бъдат някой друг, доколкото двете са различими.
    При положение, че Господ ни е създал толкова прекрасни :)!

  6. Анонимен Says:
    15 април 2010 г. в 23:54

    Благодаря, притчата е чудесна, публикувах я в моя блог!
    www.mishki.log.bg

  7. Анонимен Says:
    30 април 2010 г. в 13:12

    И аз благодаря за притчата! Развълнува ме и ме накара да се замисля.

  8. Gloxy-Floxy says:
    30 април 2010 г. в 13:20

    :)

  9. Анонимен Says:
    6 май 2010 г. в 11:01

    Благодаря! Много е истинска! Това, което ме натъжава е, че вратата не винаги е отворена...

Публикуване на коментар