В тъмна нощ Драконът се спуснал на поляната, близо до стените на двореца. Тук сутрин се разхождали принцесите и той възнамерявал да си вземе нов домашен любимец. Намирайки място, където тревата била по-висока и по-гъста, Драконът легнал на земята, прибрал крилете си и се приготвил да чака. "Добре е, - мислел си той - че съм толкова зелен и плосък. Докато не нападна, никой не може да ме забележи. Принцесите сами по себе си не хапят, но някои от самците, които ги съпровождат имат доста остри жила." И в този момент някой ударил Дракона по муцуната. Слабо, но решително. Драконът присвил очи, огледал се и видял под носа си котенце.
-Ти какво?-удивил се той.
-Нищо, ловувам-отговорило котенцето.
-Какво?
-Теб.
Драконът мигнал, а котенцето важно обяснило:
-От онази бреза до оградата е моят ловен участък. Щом си попаднал в него, значи си моя улов.
-Наистина ли?-усъмнил се Драконът.
-Да!-котенцето подскочило и докоснало с лапка носа на Дракона.-Сега те хванах и ти си мой!
-И какво ще правиш с мен?-Драконът заинтересовано наклонил глава.- Ще ме ядеш ли?
Котето се замислило.
-Не, не искам да те ям. Ти си красив.
-А какво искаш?-попитал заинтригуваният Дракон.
-Искам да играя. На котка и мишка. Аз ще съм котката, а ти ще си мишката.
Драконът седнал на опашката си и озадачено се почесал с лапа зад ухото.
-Слушай мъниче, ти не си наред с главата. Аз съм Дракон, ти си длъжно да се страхуваш от мен!
-Никому с нищо не съм длъжно-вирнало муцунка котенцето.-Ние котките правим каквото искаме. Аз искам да играя.
-Още нещо не искаш ли?-изсумтял Драконът.
-Искам, разбира се. Искам още да ме чешат под брадичката, да ме поят с мляко и да ме носят на гръб.
Драконът погледнал замислено към тъмните кули на замъка. "Дяволите да я вземат тая принцеса!"-помислил си той.
-Добре,-кимнал Драконът на Котенцето, което вече потривало муцунката си в лапата му-искаш ли да живееш при мен?
-А ти ще играеш ли с мен?
-Ще играя. И с мляко ще те поя, и ще те чеша под брадичката.
-Съгласно съм-важно кимнало котето и скочило на гърба на Дракона.-Все пак е добре, че не те изядох.
А принцесата така и не разбрала, каква прекрасна участ и се отдало да избегне.
Публикувано от Gloxy-Floxy
27 декември 2009 г. в 19:43
Вече съм коте търся си дракон!
27 декември 2009 г. в 19:57
:) Всъщност и драконът е спечелил. Поне ще му отпаднат парите за тоалетите, а знаем,че принцесите не се обличат как да е.
27 декември 2009 г. в 20:34
:)) Руми еволюира до котешко цвете!
А принцесата е загубила, Влади! Да несе срещат всеки ден ентусиасти да те чешат под брадичката :))!
28 декември 2009 г. в 16:58
браво, много сладурско беше и колко истинско. За какво му е принцеса на дракона щом има такъв ловец за домашен любимец. То малко спорно кой-кого е хванал, но важното е че и дваата ще са доволни и получават на практика аааавото търсят. Единя любимец, друия кой да си играе с него . Много, много, много ми хареса.
Е, както винаги има и много теми заазмисъл но така елегантно поднесено.
29 декември 2009 г. в 20:35
Мяу:-)