Подуто и зачервено от сън, утринното слънце бавно пълзеше по небето и разговаряше с вятъра:
-Казваш, че те ме обичат?
-Аха.
-И за какво? Аз не съм красиво ...
-Те смятат, че си красиво.
-Да, но ... - слънцето се смути и косо погледна в океана. - Виж ме, протуберанси на всички страни, пък и петна на лицето са ми избили.
-Те не виждат това.
-Защо не виждат?
-Защото те обичат.
-Ти пак същото. За какво ме обичат?
-Казват, защото носиш топлина и светлина.
-Ама че глупости! Разбира се, че нося топлина и светлина. Каква термоядрена реакция ще е без отделяне на енергия?! Но това е нормален процес на жизнена дейност, като храносмилането.
-Те смятат, че ти си добро.
-Добро ли? Какво е това доброта?
-Не зная - чистосърдечно си призна вятърът. - Но те видимо знаят, щом така говорят.
Публикувано от Gloxy-Floxy
12 декември 2009 г. в 19:03
:-) Защото са достатъчно отдалечени, или защото не са прекалено близо...
12 декември 2009 г. в 20:09
:) Ти не си любопитен да видиш по-отблизичко?
12 декември 2009 г. в 22:53
Дори и да съм любопитен, съм чувал за Икар
12 декември 2009 г. в 22:59
:) Восъкът, Иво, восъкът ...
13 декември 2009 г. в 19:38
Там всичко е восък :-)
13 декември 2009 г. в 19:49
:)... всичко известно досега ...