На всички, които, подвластни на обстоятелствата, са оставили неизживени мечти зад гърба си...
Живял някога един Пътешественик. Животът му никак не бил лек, защото болестта била негов неизменен спътник. Затова той се посветил на творчество. Бил писател, чиито произведения се радвали на завидна популярност. Той страстно желаел да пътешества, да участва във война, но здравето му силно го подвеждало и единственото, което му оставало било да пише, претворявайки жадуваните приключения на хартия. Починал в разцвета на силите си, оставяйки своите, макар и въображаеми приключения в романите.
Озовавайки се пред Бог, забелязал, че Той много му се радва. Тогава писателят попитал:
-Господи, кажи ми, виждам, че се радваш да съм тук, а обичаше ли ме, докато бях жив?
-Разбира се, даже много!
-Ако си ме обичал толкова, защо животът ми бе така тежък? Защо не ме избави от туберкулозата и позволи по-голямата част от дните си да прекарам на легло? Защо получих инсулт и трябваше да си отида толкова рано? Исках да преживея приключения, да отида на война, да видя толкова интересни неща ...
-Разбери, Робърт, ако беше здрав, нямаше да имаш време да твориш. Щеше да пътешестваш, да убиваш противниците на война. Какво му е хубавото на това? Така би зарил таланта си в земята. Всичко, което ти се искаше да направиш в живота, успя още по-красноречиво да изобразиш на хартия. Не си струва да роптаеш, така животът ти е вечен. Остави голям принос в литературата, паметта ти ще е вечна в сърцата на хората. В своите приключения би бил само ти, а сега в тях ще участват много поколения наред. Сега твоите приключения са вечни. Не се ли радваш, че децата ще подражават на героите ти?
Щастлива усмивка озарила лицето на Робърт Луис Стивънсън. Приемайки думите на Бог, той успял да почувства какво е истинско щастие ...
Още едно допълнение от мен (източник:Уикипедия):
.......
Последни години
Сам съчинява надгробният си надпис в стихове:„Под звездната безкрайна шир, сложете ме да спя във мир. Честит до края бях безспир и за почивка съм готов.Тоз стих за мен да изсекат: "Той спи в мечтания си кът; моряка върна се от път, ловецът свърши своя лов".“
Публикувано от Gloxy-Floxy
9 декември 2009 г. в 15:13
отново онзи извод, че няма случайни неща в живота ни, че всяка нещо което съдбата, Господ или както и да наречем "дарителя ни" се случва с ясна причина.........е да яснотата идва след време. Всяко нещо ни се случва, за да ни подготви за други предстоящи неща, за да ни предпази, за да......ето в случая за да остави следа. Страхотно е, Глокси
9 декември 2009 г. в 15:20
Благодаря, мила!
И аз мисля, по право беше ми доказано, абсолютно същото. Но можеш да го проумееш, ако си в състояние да запомниш събитията, които не проумяваш и да ги свържеш в съответния логически ред след дълго време ... :).
Целувки!
26 декември 2009 г. в 1:19
Да,всяко нещо ни се случва,за да ни доведе до това да изтрезнеем откъм факта,че сме безпомощни сами със себе си,без Бога Христа,да се справим във живота.Докато не се уморим със свои сили да се борим и накрая не се предадем пред Бога и да Му поверим кормилото на живота си,който не е наш,а да позволим Христос Исус да влезе в нас Той да управлява.А повярвайте ми- най-добрият начин за това как наи-добре и ефективно да живеем,да работим,управляваме живота и парите си е изцяло да се доверим на Господа във всичко.Той ни познава по-добре от нас самите,това което е най-добро за нас.Аз това съм го преживял и съм свидетел на Неговото действие в живота ми как Той ги подрежда нещата по-най добър за мен начин.Той е над проблемите и знае това от което се нуждаеш,стига ти да Му ПОЗВОЛИШ ДА РЪКОВОДИ ТВОЯ ЖИВОТ,Той да бъде твоят "GPS-Навигатор",да те утешава в най-трудните моменти и да очакваш с вяра избавлението.Иначе без Него лесно би се заблудила в неправилната посока,или в някой ледник и скала би се блъснал твоят кораб и би потънал в бурята житейска.Кой е твоят Капитан?