Докато той бил малък, имал само Желание, което гръмко крещяло:"Искам".
Отраснал и се появил Дългът, който казвал:"Трябва".
После се появил Страхът, който тихо съскал:"Боя се".
След него се появило Съмнението, което мърморело:"Не така ..."
Едва по-късно се появила Увереността, която заявила:"Напред".
После се примъкнала Вирулентността, която се изсмяла:"Точно обратното".
А след нея и приятелят и Мързелът, който се прозявал и казвал:"Утре".
Всеки път, когато той се канел да направи нещо, от различните ъгълчета на душата му се раздавали викове, шепот, стонове, гласове. Слушал всички и не чувал никого. Не знаел кого да слуша и кого не, кой иска да помогне и кой просто да говори. Бързо се уморявал и не можел да свърши нищо.
В един момент се появила Гъвкавостта, която можела да чуе всички и да даде само един съвет. Понякога Гъвкавостта говорела като Увереност, понякога като Съмнение, а понякога като Желание. Всеки път била различна, но винаги творяла чудеса и принасяла полза.
Едва в дълбока старост той разбрал, че под името на Гъвкавостта се криела Мъдростта.
Публикувано от Gloxy-Floxy
7 декември 2009 г. в 17:19
Тя докато дойде мъдроста...Не искам да чакам!:)
7 декември 2009 г. в 17:37
:))) Добре, имам решение за това ...
Предполагам, че ви е останало в къщи поне едно огледало :). Хайде сега погледни в него!
Сила не ми остана да се боря с вашите съмнения. Кога ще се научите да си вярвате, а :)!
7 декември 2009 г. в 17:45
как като не сме помъдрели а докато стане ще побелеем
7 декември 2009 г. в 17:58
:) Какво ти дава основание да мислиш, че не си?
От мен да мине, ти Си Гъвкава, както е описано по-горе. Ако настояваш, можеш да го наричаш мъдрост едва когато побелееш :).
7 декември 2009 г. в 18:05
дали на някой в живота, тази така наречена в таз прекрасна притча "Гъвкавост" или пък "Мъдрост" не са и простичко "Умора" и загуба на живеца в живота
7 декември 2009 г. в 18:08
Мъдростта не се явява винаги. Или може би не можем да я познаем навреме.
7 декември 2009 г. в 18:33
Можем ама не искаме. Дано я познаем че не искам да чакам.
7 декември 2009 г. в 18:58
:) Ако благоволите да забележите, сами сте си го казали:
Руми-"мога да видя, но не искам да повярвам"
Влади-"успявам да повярвам, но след като престои (идеята, за каквото и да било, задължително отхвърлена на първо четене)"
Деси-"предпочитам умората"
Въпреки което сте по-лекия случай ... и аз се уморих :(.
7 декември 2009 г. в 22:42
:) Пренасям коментара на Сав от Свежо, защото Блогър и се пени в момента:
savlena , преди 11 минути
Глокси,пчеличко неуморна,ти и умора?!?Просто ние жените сме първо гъвкави и разумни,сиреч и мъдри ,всяка по своему...наследствено или с опита си,или и от двете.Лека вечер и благодаря!
7 декември 2009 г. в 22:43
:) Всъщност съм леко душевно изморена в момента, но и това ще мине.
Целувки, Сав и хубава вечер!
22 декември 2009 г. в 3:24
ПРИТЧИ Соломонови от Библията:Притча 1:7стих"Страхът от Господа е началото(главната част)на МЪДРОСТТА(знанието);но безумните,т.е.тези които казват:"Няма Бог!",презират мъдростта и поуката.Сине мой,слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си;защото те ще бъдат венец на благодат върху главата ти и огърлица върху шията ти."
Глава 3,стих 1:Други облаги от мъдростта(тя е част от Исус Христос,Той с мъдрост основава вселената:"Сине мой,не забравяй поуката ми,а сърцето ти нека пази заповедите ми;защото ДЪЛГОДЕНСТВИЕ,години от живот и мир ще ти прибавят те.Милост и истина нека не те оставят,вържи ги около шията си,начертай ги на плочата на сърцето си,така ще намериш благоволение и добро име пред човеците.Уповавй се на Господа от все сърце,и не се обляга на своя разум.Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти. Не имай себе си за мъдър;бой се от Господа и бягай от зло.Това ше бъде здраве за тялото ти и храна за костите ти."