Живеела на света Любов. И имала, както се полага, Предмет на Любовта.
Било им добре заедно. Предметът гледал Любовта с влюбени очи и и казвал:"Обичам те!" Тя разцъфвала от тези думи и била за своя Предмет най-въплътената Любов.
Но времето минавало и Предметът все по-рядко гледал Любовта така, както преди. Сега и се налагало сама да пита:"Обичаш ли ме?"
"Какво?-отвръщал Предметът.-А, ти за това ... Разбира се. Не вярваш ли?"
Любовта разбира се вярвала. И доверчиво притискала бузата си до рамото на своя Предмет.
Така Любовта станала Вяра.
Тя вярвала безогледно на своя Предмет, даже когато той започнал да се появява все по-рядко вкъщи, даже когато от него започнал да се носи аромат на чужди парфюми.
А след това Предметът съвсем изчезнал и не останало на кого да вярва.
От Предмета останали някакви дреболии: зъбна четка, износени пантофи, пукната халба. Вярата нищо не изхвърляла.
"Това, разбира се, е глупаво-мислела тя.-Безсмислено е даже да се надявам ... Но може би той все пак ще се върне?"
Вярата, разбира се, не може да съществува без Предмет на Вярата. Така Вярата станала Надежда. Надеждата е безпредметна.
Тя живее и чака. Живее и се надява. Тя умира последна и не умира напълно.
Тя не бива да умира, защото след нея идва Ненавистта. Надеждата трябва да се държи до последно.
Публикувано от Gloxy-Floxy
3 декември 2009 г. в 8:57
Добро утро,Глокси!Хубава притча ,водеща до доста размисли...Финалът обаче най ми допадна-"Тя/Надеждата/ не бива да умира, защото след нея идва Ненавистта." и огорчението,и болката,и злобата човешка...бих добавила аз.А за тях не бива да има свободни местенца в човешката душа и сърце!
Усмихнат и спорен ден ти желая!
3 декември 2009 г. в 9:08
:) Добро да е!
Вчера търсех притча за вярата и надеждата, в друг контекст, така и не открих точно това, което ми трябва, но ... намерих както обикновено много други,които не съм търсила :). Тая е от серията :).
Спорен ден на всички!
3 декември 2009 г. в 15:07
Привет, мили дами!
Прекрасна притча, мен също ме накара да се замисля върху доста неща, но....именно за края, не съм сигурна дали трябва след надеждата да дойде ненавистта, може просто да остане кухо място, безразличие, апатия да ни завладеят а при някой бързо лекуват болката от една с друга надежда..знам ли
Хубав ден, момичета и много любов и усмивки
3 декември 2009 г. в 15:16
:) Здравей, Дес,{}!
Доколкото съм я посветила някому в душата си, това беше ти. Нямаше начин да не си я познаеш :).
Краят, както знаят добре всички (умни жени като нас :)), от нас си и зависи.
Любов и усмивки и от мен!
22 декември 2009 г. в 4:09
Браво!много добро сравнение, Глокси!
Ето и стих от библиата,от глава 13,главата на любовта:"И тъй,остават тези трите:вяра,надежда и любов;но най-голяма от тях любовта."
Да повярваме, че Христос се е родил, за да изкупи нашите грехове,като умря на кръста вместо мен и теб,възкръсна в третия ден и се възнесе при Отца и сега стои отдясно на Бога и се моли за нас,да не отслабне вярата ни и да бъдем победители в битката ни с греха в ума,като вземаме Неговия пример в изкушенията в пустинята.Надеждата за цялостното спасение и вечен живот при Второто идване на Христос и любовта,която обхваща(започва с) вярата в Христа и към ближния както себе си,.Всъщност Надеждата е "Котвата",която се хвърля от човешкото сърце към Господа Христа.А тази надежда никога не посрамява.Любовта е цимента,който сплотява семейството и прощава всичко,и жертва всичко...
17 септември 2011 г. в 18:46
А мъдростта? Тя знае тези превратности и ги разбира. Когато надеждата свърши идва или ненавистта или мъдростта. Ако дойде мъдростта в нея има и Любов,и Вяра, и Надежда.
17 септември 2011 г. в 20:40
:) Ако си стигнал до съответното ниво на развитие сигурно ...