ТЪЖНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА

Някога много отдавна Дяволът се разхождал по върха на Планината.Там той видял Ангел, в образа на прекрасна белокрила девойка. Ангелът бил толкова красив, че Дяволът се влюбил в него от пръв поглед. Ангелът, който дотогава не бил виждал Зло, удивено погледнал Дявола и попитал:
-Къде са ти крилата?
-Аз нямам крила-отвърнал Дяволът.
-А нимба(ореол)?
-И това нямам.
-А какво имаш?
-Имам сърце!-казал Дяволът.- И искам да ти го подаря.
-Но защо?-изненадал се Ангелът.
-Защото те обичам, а този, който обича, може да подари не само сърцето, а и душата си.
Тогава Ангелът се замислил и попитал:
-А готов ли си да умреш заради мен?
-Готов съм да пожертвам заради теб безсмъртието си!-отвърнал Дяволът.
Ангелът смутено погледнал Дявола и казал:
-Мога да пожертвам за любимия крилата си.
Тогава Дяволът извадил сърцето си от гърдите и го подал на Ангела:
-Вземи го, твое е!
А Ангелът приемайки сърцето на Дявола, откършил крилете си и те паднали на земята. Пухът от тях се разлетял във въздуха и смесвайки се с падащите снежинки, се слял с виелицата. Топлината от сърцето на Дявола разтопила снежинките и ги превърнала в мъгла на върха на Планината. Сърцето горяло в тъмната нощна мъгла като огромен огън. Оттогава се появило поверие, че всеки човек, който се изкачи на върха на Планината в нощ на пълнолуние, вижда мистичен огън, до който не може да достигне, а може единствено да наблюдава в мъглата.
-Коя си сега, без крила?- попитал Дяволът Ангела.
-Аз ... съм човек-скромно казал Ангелът.
-Тогава искам да те взема с мен в Ада, за да бъдем завинаги заедно!
-Съгласна съм, но позволи ми преди това да се простя с хората, които живеят под моята Планина. Толкова често им помагах с реколтата, лекувах децата им, спасявах от болести и възрастните, че много ги обикнах ...
-Добре,-казал Дяволът-може ли да дойда с теб?
-Не,-казал Ангелът-когато те видят, хората ще се уплашат и ще се разбягат. Ще ида сама.
Ангелът се спуснал в подножието на планината и се отправил към селото. Хората боязливо гледали странната девойка в белоснежни одежди.
-Коя си ти?
-Аз съм Ангел-отвърнала девойката.-Отлитам от вас и дойдох да се сбогувам.
-Не ти вярваме! Ангели не съществуват.
-Но как така?
-Ти не си Ангел. Нямаш крила.
-Но аз бях! Не помните ли как ви помагах по време на суша, довеждайки дъжда?
-Не е вярно. Дъждът идваше сам.
-Не помните ли как лекувах децата ви, когато боледуваха?
-Не е вярно. Изцеляваха ги лекарствените треви.
-Не помните ли как събирах влюбените сърца, които се стесняваха да разкрият един друг чувствата си?
-Не е вярно. Хората сами съединяват сърцата си.
-Значи не ми вярвате?-разплакал се Ангелът.
-Не само че не ти вярваме, а смятаме, че си вещица.
-Но защо? Аз ви носих само добро!
-Не ни трябва твоето Добро! Ние сами знаем какво е Добро и какво Зло. Ти си вещица, дошла тук, за да ни изкушава ...
Пребили я с камъни, до смърт. Дяволът, виждайки това, се спуснал от върха на Планината в селото. Но било вече късно.
Ангелът умрял в ръцете му.
-Защо я убихте?-изригнал гневът му.
-Тя беше вещица!
-Но нима тя не ви каза, че е Ангел небесен?
-Каза ни, но ние не и повярвахме.
-Тогава ще ви се наложи да повярвате, че аз съм Дявола!-разгневено изкрещял той, ридаейки над тялото на убитата девойка.
На него хората повярвали, защото той поразил селото с камъни, падащи от небесата, а жителите му с мълнии.
После взел на ръце убитото момиче и се изкачил на върха на Планината. Сърцето и не биело. Той я положил под мистичния огън, който виждат пътниците на върха в нощи на пълнолуние. Сложил в ръцете и дяволското си сърце и я покрил с ангелския пух.
И днес Ангелът лежи на върха на Планината, а Дяволът ходи на гроба му и с часове плаче над него, защото Злото може да обикне Доброто, както и Доброто може да обикне Злото, защото едното не може без другото, а Любовта е тази, която обединява тези две понятия и само Любовта е вечна като Бог или Дявол ...

Публикувано от

10 Response to "ТЪЖНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА"

  1. Teddie says:
    1 декември 2009 г. в 10:50

    Толкова красиво...

  2. Gloxy-Floxy says:
    1 декември 2009 г. в 11:40

    :) Нали...

  3. fiore Says:
    1 декември 2009 г. в 15:41

    толкова тъжно..... колко много се страхуват/ме хората....

  4. Gloxy-Floxy says:
    1 декември 2009 г. в 16:21

    Недей да тъжиш! Измести фокуса от разрушителната сила на човешката природа към това, че въпреки нея има невероятно красива любов и тя е вечна...

  5. Unknown says:
    2 декември 2009 г. в 15:46

    И толкова хорска глупост и жестокост...

  6. Gloxy-Floxy says:
    2 декември 2009 г. в 17:07

    Те са тривиални.

  7. aleks31 says:
    22 декември 2009 г. в 3:45

    Хората,живеели по времето на делата на Христос,също не са Му вярвали,като е казвал,че е Божий Син,според тях това було богохулство и са искали също да Го убият с камъни въпреки че ги е изцелявал от болестите и от бесовете,дори възкреси и Лазар.Но трябваше Исус да се остави да бъде предаден,да бъде разпънат,за да се изпълне писаното за Него в Стария Завет от пророците и псалмите-че така трябва да пострада и после да въскръсне от смъртта и по тоя начин дяволът да бъде победен.Обикновен човек не можеше да изработи това спасение,а само безгрешния Христос като агне без недостатък можеше да стори това изкупително дело.И Исус Христос изкупува греха буквално чрез Своята кръв.Той стана Нашия курбан и ние днес няма нужда да колим агнета за курбани.Разбирате ли?

  8. nav says:
    26 май 2010 г. в 8:49

    Разтърси ме! мерси

  9. Gloxy-Floxy says:
    26 май 2010 г. в 8:55

    Да, доста е силна!

  10. Анонимен Says:
    29 ноември 2012 г. в 3:45

    Развълнува ме!поздравления на афтора

Публикуване на коментар