Преди няколко часа получих на мейла притчата, която отпечатвам по-долу, от този, неизвестен за мен, адрес: ss00@mail.bg . Без "относно", без обяснение, без подпис.
Защо?
И какво е целял изпращача-да ми направи подарък, да опровергае (съдържанието на отпечатана от мен притча), да ми се присмее? Нищо в подобен контекст, поднесено по подобен начин, не ме засяга.
Да ме накара да се запитам защо, аджеба, се хабя с тия блогове? Не желая да си задавам подобен въпрос.
Отвращавам се от Подобна, Неприемлива от моята гледна точка Анонимност!
Не желая да живея сред кокошкари и воайори! Аз не идвам при вас, вие идвате при мен. Но не сте желани! Следващият път бъдете любезни, идете другаде! Нет широк, сайтове много ...
Надявам се да съм била ясна!
И самата притча, ... не че имам нещо против нея:
"Един човек прочел в една книга,че онзи,който има малка глава и дълга брада бил глупав.
А той бил точно такъв,с много малка глава и предълга брада.
"Главата си не мога да направя по-голяма,но поне бих могъл да си отрежа брадата.Така поне няма да изглеждам глупав" - замислил се той.
Потърсил ножица,но не намерил и решил да изгори брадата си на свещ.Обхванал с шепи брадата си и онова,което стърчало го поднесъл на свещта.Пламъците обхванали брадата,но много скоро опарили ръцете му и опърлили лицето.Човекът едва успял да намери леген с вода и го изсипал върху главата си.
- Виж ти ! - си казал той - излиза,че книгите не лъжат."
... което не променя факта, че съм Отвратена!
Публикувано от Gloxy-Floxy
30 ноември 2009 г. в 17:02
Не се хващай на такива нали скоро пусна притча че неприетата обида не е обида.Целувкию1
30 ноември 2009 г. в 17:19
:) Аз не го приемам като обида ... нито като каквото и да било.
Единствено Подчертавам Дебело, че не желая Каквито и Да Било Контакти в подобен стил... да им ... се не види :))!
30 ноември 2009 г. в 18:05
Не можеш да ги избегнеш. Има такива хора, които се занимават само с това. Заглавието,обаче не приемам. Прекалила си с обобщението.Всяко стадо си има мърша и в нашето тя не е нито повече,нито по-малко, отколкото в другите нации.
30 ноември 2009 г. в 18:38
абе ти се друсаш, нали?
30 ноември 2009 г. в 18:52
Твърде е възможно, Крист, но аз не ги познавам и живея с твърдото убеждение, че някои подобни негативи са наши национални особености/характеристики.
:) Това с друсането ... не знам по какъв път стигнахте до подобно заключение, но голата истина е, че никога през живота си не съм опитвала какъвто и да било наркотик.
А това, че съм неординарен индивид е безспорен факт /от моята гледна точка/, но аз не държа да бъда харесвана и приемана на всяка цена. Не се натрапвам на хора, за които това е непосилно, но държа да се съобразяват с моите виждания/изисквания на мой терен, какъвто е блога ми.
Възможно е и това, че с някои приятели публично общувам в иносказателен стил също да Ви е създало подобно впечатление, но проблемът с погрешните ви възприятия е Ваш, а не мой :).
30 ноември 2009 г. в 19:54
Бях си обещала в блогосферата да не си показвам рогата :)) ... е, все пак издържах цели пет месеца.
30 ноември 2009 г. в 20:09
Скъпа Глокси, сигурно поради щастието, което имам да съм природно глупав, не разбрах горната притча. То не прилича и на притча...Обаче съм очарован от присъствието ти в интернет пространството. Давай смело напред!
30 ноември 2009 г. в 20:29
:))) Благодаря за подкрепата.
Бих добавила, че при добронамерени коментари като Вашия анонимността не е дразнеща, но ако все пак не е проблем да се подписвате по някакъв начин, който ви е угоден, ще съм ви благодарна. За малко яснота, не за друго, някои анонимни потребители коментират често и са много приятни събеседници, но няма как да бъдем сигурни даже и така да ни се струва, че говорим със същия човек, ако въобще можем да бъдем сигурни в нещо подобно в нета:)).
30 ноември 2009 г. в 20:35
Глокси, не ме разбирай погрешно, но анонимността е последният лукс, който интернет все пак не ни отне. А иначе - имам красиво име и се наслаждавам безкрайно на притчите ти.
30 ноември 2009 г. в 21:15
ОК, няма проблем, щом не съм дразнена по Онзи начин :).
Хубава вечер!
30 ноември 2009 г. в 21:28
Драга Глокси,аз не разбирам много,но едно нещо съм научила-не трябва да се отваря писмо или каквото и да е,ако не си сигурен в получателя.А дори и тогава било добре да се прибавя някакъв знак след текста(израз,цифра,дума),който да ти покаже,че заедно с писмото не получаваш или съответно не изпращаш вирус.
От друга страна,честно казано,аз не можах да разбера кое толкова те е разгневило. Ти си знаеш,но наистина,както казва Крист по-горе не слагай с лека ръка всички под един знаменател.Сега пък искаш ако може все пак,който влиза в твоя блог да се представя.Добре но след като в опциите има "анонимен",значи всеки е свободен да се възползва от нея.Ти пък си свободна да го отсвириш с една дебела черта.
И тъй като ти се занимаваш с притчи и то много хубави, би трябвало да оцениш по достойнство следната много популярна нашенска поговорка:"Като си си дал задника под наем,може и трябва да очакваш...какво ли не ".Нямам намерение да се извинявам,защото аз просто цитирам народно творчество.Та това е.С уважение Мария
30 ноември 2009 г. в 21:40
Човекът чистосърдечно е споделил историята си, а ти така да се нахвърлиш върху него... Бъди милостива!
30 ноември 2009 г. в 22:25
:))) Иво, ...
Мария, оставила съм опцията за анонимност за да не затруднявам потребителите с регистрации, които не са им нужни за другаде. Все ми е едно дали името ти ще го пише отгоре, отдолу или пък би използвала инициали, или ник. Предпочитам да има нещо такова, за да мога да ви различавам по някакъв начин. Видимо има и потребители със собствени, неизвестни за мен основания да запазят пълна анонимност, когато коментират и при съответната добронамереност от тяхна страна, приемам да бъде по техния начин.
Това, което ме е провокирало да избухна е, че тези които приемат поговорката ти в прав текст станаха прекалено много и бих ги посъветвала, като така и така са по-заети да ми разглеждат профила да обърнат внимание на думата "Скорпион" и да не си търсят белята.
Търпението и "милостта" ми не са безгранични. Не искам в крайна сметка да се видя в принуда да вкарам в ограничения по-голямата част от потребителите, които се държат нормално и добронамерено заради шепа ...
30 ноември 2009 г. в 23:02
Иво,не знам кое е това,което ти наричаш "нахвърляне".Но няма и значение.Както и това:"Бъди милостива".Не!Няма да бъда милостива,не мога да бъда милостива към никой,който "се е пуснал" в публичното пространство.Казвам ти го от собствен опит-там,в публичното пространство няма милост,няма място за капризи и мнителност.И ако искаш никой да не те дразни,стой си в къщи и се скатавай пред телевизора.
Иначе този блог ми е един от любимите,мисля,че съм прочела и изпоизпратила всичко на всички приятели по белия свят. От сърце поздравявам Глокси за този уникален блог.Но моля те,Глокси,бъди боец,не обръщай внимание на всяка глупост(пък може и да е нещо такова-човекът разбира от интернет дори по-малко и от мен и си мисли,че трябва само да си напише текстчето,а за другите там подробности не е и чувал).Пак Мария
30 ноември 2009 г. в 23:40
Моят коментар беше насочен към Gloxy и тя го разбра:-)
30 ноември 2009 г. в 23:54
:) Въпреки което Мария беше добронамерена и ти го разбра.
1 декември 2009 г. в 10:33
Тук малко скочи нивото на адреналина :-)И на мен ми се е случвало да приема нечие изказване на въпреки и да се наостря. Но след това съм разбирал, че това е просто следствие от моето моментно състояние. Поради това ви предлагам следното:
http://ivo-isa.blogspot.com/2009/12/blog-post.html
1 декември 2009 г. в 11:53
:)Ако говориш за мен, прав си.
Аз казах че не знам кой и за какво е постъпил така, но в контекста на всичките ми изживявания с нежелано натрапничество и неприемливи за мен форми на анонимност ,това ми преля чашата окончателно и ми даде повод да изригна по този начин. Не съжалявам, че го направих, защото нещата, които казах, изразяват принципното ми отношение и беше крайно време да го афиширам, въпреки че се съмнявам, че би довело до желаната ефективност. Но аз да кажа ... :)
И другото, което мога да си призная, че всички негативни изживявания,които имах този ден, съм предизвикала сама, защото от сутринта станах с твърде лош емоционален заряд и не направих нищо друго, освен да го оставя да ескалира. В тоя смисъл се "отдадох на изкушението", но пък резултатът лично за мен е добър, очистих се от това.
1 декември 2009 г. в 12:04
Имах предвид всички нас.
1 декември 2009 г. в 12:18
:) ОК
Но даже и в смисъла на твоя виц, често пъти грешката е вярна, независимо от какъв род е :).