Веднъж кралят посетил своята градина и установил, че всичките му дървета, храсти и цветя умират.
Дъбът обяснил, че умира, защото не може да бъде толкова висок като Бора. Борът се бил прегънал под тежестта на мислите си, че не може да ражда грозде като Лозата. Лозата загивала, защото не може да цъфти като Розата. Розата плачела, защото не е така могъща и силна като Дъба.
Тогава той видял Фрезията-цъфтяща и прекрасна, както никога досега.
Попитал я:
-Как така? Растеш сред тая повяхваща и мрачна градина, а имаш такъв чудесен вид?
Красавицата отговорила:
-Не зная. Винаги съм предполагала, че посаждайки ме, ти си искал именно Фрезия. Ако искаше да имаш в градината още един Дъб или Роза, щеше да посадиш тях. Тогава си казах: ще се постарая да бъда Фрезия толкова добре, колкото мога.
Публикувано от Gloxy-Floxy
19 ноември 2009 г. в 14:14
Много хубава притча, Глокси. Сигурно е голямо удоволствие като попаднеш на такова нещо и с превода си допринасяш и други хора да изпитат удоволствие.
19 ноември 2009 г. в 15:48
:) Да, наистина, искрено се радвам, когато попадна на по-малко известни и откровено красиви неща,независимо дали авторът е популярен или някой никому неизвестен потребител си е излял душата в притча.
4 януари 2010 г. в 15:43
Всичко, което съм чела от Букай, е разтърсващо с простотата и истиността си!
6 август 2010 г. в 22:32
Много хубав блог. Днес имах кофти ден, по случайност попаднах тук и настроението ми се оправи. От всички притчи, които изчетох, тази ми хареса най-много, а и е много поучителна
9 август 2010 г. в 11:32
:) Радвам се!