Навръх Нова година в дома на бедняк почукал търговец на ориз:
-Добър вечер!
-Кой е там?
-Това съм аз, търговецът на ориз. Днес е последния ден от годината. Време е да платиш дълга си.
-А! Търговецът на ориз ... Няма ме вкъщи.
Търговецът се объркал, та той говорил със стопанина. Стоял и не знаел какво да направи. Тръгнал покрай стената на седзи(японска хартиена къща), прокарвайки ръката си по нея. Ненадейно ръката му пропаднала в хартиената стена. Погледнал през дупката, която се образувала и какво да види: стопанинът си е вкъщи, лежи и си почива.
Разсърдил се търговецът:
-Ти за глупак ли ме взимаш! Вкъщи си, драги. Виждам те!
Скочил беднякът, дошъл до дупката и се завайкал:
-Чудо невиждано! Идва в чуждия дом и го руши, дупки пробива!
-Случайно стана-смутил се търговецът.
Извадил хартия от джоба си и запушил отвора:
-Ето, няма вече дупка.
-И какво, не ме ли виждаш вече?
-Не.
-Съвсем ли не ме виждаш?
-Съвсем.
-Чудесно!-зарадвал се беднякът-И така, мен ме няма вкъщи!
Публикувано от Gloxy-Floxy
13 ноември 2009 г. в 12:40
Това ми прилича на вицовете за Щирлиц :-)))))
19 ноември 2009 г. в 15:17
Или на "Андрешко"