За да се успокои или да се приведе в порядък разумът, трябва да го държим зает. Разумът е като дявола.
Един човек се съгласил да задържи дявола, за да му върши работа. Дяволът трябвало да му бъде роб. Веднага се хванал за работа, свършил я скоро и отишъл да пита за още. Дяволът не може да стои без работа. През цялото време получавал поръчения, но се трудел леко и бързо и скоро човекът нямал повече несвършена работа. Тогава дяволът казал:" Ако ти не ме държиш зает, аз ще занимавам теб, ще те безпокоя, мога даже да те убия."
За щастие човекът срещнал един мъдрец, който го посъветвал да накара дявола да построи дебела и висока колона. Както обикновено той скоро завършил поръчението. "Сега-казал човекът-започни да се катериш нагоре-надолу по колоната и не спирай докато не ти кажа."
Така дяволът бил непрекъснато зает и човекът се отървал от него.
Умът, нашият "дявол", също трябва да бъде зает непрекъснато, ако не искаме да ни безпокои.
Един човек се съгласил да задържи дявола, за да му върши работа. Дяволът трябвало да му бъде роб. Веднага се хванал за работа, свършил я скоро и отишъл да пита за още. Дяволът не може да стои без работа. През цялото време получавал поръчения, но се трудел леко и бързо и скоро човекът нямал повече несвършена работа. Тогава дяволът казал:" Ако ти не ме държиш зает, аз ще занимавам теб, ще те безпокоя, мога даже да те убия."
За щастие човекът срещнал един мъдрец, който го посъветвал да накара дявола да построи дебела и висока колона. Както обикновено той скоро завършил поръчението. "Сега-казал човекът-започни да се катериш нагоре-надолу по колоната и не спирай докато не ти кажа."
Така дяволът бил непрекъснато зает и човекът се отървал от него.
Умът, нашият "дявол", също трябва да бъде зает непрекъснато, ако не искаме да ни безпокои.
Публикувано от Gloxy-Floxy
14 ноември 2009 г. в 20:38
Така казват и за жените: Не ги оставяйте без работа, че почват да мислят за глупости ;-)
15 ноември 2009 г. в 18:45
:) Смяташ, че не важи и за мъжете ли?
15 ноември 2009 г. в 21:26
:-) Не, заяждам се :-)
15 ноември 2009 г. в 21:42
Хубаво си мислех да ти донеса от вилата едно истинско скорпионче, да не изпаднеш в абстиненция, ако се наложи да отсъствам по-дълго някой път, но за твой лош късмет всички обитатели на естествения ми терариум се бяха покрили за зимата вече :(.