Скатертью-скатертью дальний путь стелется
И упирается прямо в небосклон...
Делял ги път. Както е известно, от пункт А до пункт Б. И разстоянието между двата пункта било равно на Х. Те, разбира се, се обичали и искали да се срещнат. Затова в ранното мъгливо утро той тръгнал от пункт А към пункт Б, на велосипед, със скорост 10 км/ч. Тя половин час по-късно тръгнала от пункт Б към пункт А пеша, със средна за пешеходец скорост, не по-голяма от 5 км/ч.
И така те се придвижвали един към друг, всеки както умеел, мечтаейки един за друг и обичайки се един друг. И всичко би било чудесно, но ... пътят се разделял, заобикаляйки блатото.
Той слязъл от велосипеда, извадил бележник и пресметнал вероятността на всички събития и поел по левия път, защото така вероятността да се срещнат била по-голяма.
Тя спряла, сплела косите си и тръгнала наляво ... Била суеверна и смятала, че винаги трябва да поеме наляво.
Те не се срещнали ...
Той пристигнал в пункт Б и не я намерил.
Тя пристигнала в пункт А, той отдавна не бил вече там.
Така разменили местата си Мечтата и Разумът.
Публикувано от Gloxy-Floxy
3 ноември 2009 г. в 22:46
Ето до къде води суеверието :-)
4 ноември 2009 г. в 7:37
:)) И математиката.
4 ноември 2009 г. в 16:27
Уууу, като котка си:-) Но математиката помага да намерим правилния път, а суеверието ни отклонява от него.
4 ноември 2009 г. в 22:37
:) Защо точно като котка? Смяташ, че дера?
Аз съм отдала и отдавам дължимото на математиката. Ако не си забелязал, имам и математически блог.
Но точно за тази задача ефектът поотделно и от математиката и от суеверието е еднакво лош. Явно за да бъдат доведени до успешен край някои мисии, трябва да се синхронизират възможните методи за постигане на целта, още повече когато се "работи в екип", чиито членове използват различни методи, а имат обща цел.
Не го казах много ясно, малко ми е мътно съзнанието в момента, но съм сигурна, че ще разбереш какво съм имала предвид.
Забравих да внеса едно уточнение, може да е важно за твоите възприятия. Не съм сигурна, че "суеверна" е точния смислов превод на думата от оригинала. Възможно е да е ставало въпрос по-скоро за интуиция, вътрешен глас.
5 ноември 2009 г. в 18:20
:)) А, защото не падам по гръб.
5 ноември 2009 г. в 18:21
Защото котката трудно пада на гръб. А синхронизацията понякога е невъзможна, ако не си носиш ге-се-ем-а:-) Методите за постигане на целта не трябва да се изключват взаимно. Иначе не е възможна тяхната синхронизация... Но пак задълбах:-)
5 ноември 2009 г. в 20:07
:) Не се притеснявай, такава ти е природата.
За някои специфични задачи тези два метода не се изключват взаимно и правилен, респ. максимален резултат/ефект се постига при синхронизирането им. Имам основания да мисля така, което не елиминира възможността да греша.
Публикувах ти коментара в математическия блог и ти благодарих :).