Притчите

На Този, който още Я търси и ми оказа Честта да сподели това с мен.
На всеки, който се познае в някой от етапите на търсенето.
Помнете, отрицателен опит няма! Всеки, който ви изглежда такъв, просто е част от пътя, която неизбежно трябва да бъде измината, за да бъде достигната Целта ...

Живеел на света млад човек-честен, искрен и добър. По своя жизнен път срещал много добри приятели и приятелки. Всички те го ценели заради ума и откритостта му, обичали го заради добротата и честността му, но той не могъл никому да открие своето сърце докрай.
Не защото не харесвал никого, напротив, често му се струвало, че е увлечен или даже влюбен в красотата, но сърцето му продължавало да е затворено, като насън. Просто не можел да намери тази, единствената, която би преобърнала неговия свят и би станала толкова любяща, че той да може да и се довери.
Той не странял от хората, не, но независимо от цялата му доброжелателност и външна отзивчивост, които винаги проявявал, неотменно спазвал определена дистанция, недопускайки никого достатъчно близо до сърцето си, все едно пазел там, в дълбините, такова съкровище, което не може да довери никому.
Така минавали дни, месеци, години, а той не успявал да намери своята истинска любов. И доколкото младият човек бил много разумен и разсъдлив, той се замислил защо става така.
-Може би причината е в мен? Може би аз не мога да определя кого искам да срещна и да обикна.
Когато го осенила тази мисъл, той решил, че се намира на верния път и започнал да облича своята мъглива мечта за щастие в думи.
-На първо място тя трябва да бъде най-красивата. След това, разбира се, трябва да е умна. Глупави не търпя, защото самият аз съм умен. Въобще тя трябва да е най-най ...
Е, добре, той решил, че е определил мечтата. Останало по-малкото, да срещне вълшебник, който да изпълни желанието му.
Нали най-важното в живота, за щастието, това е мечтата. А истинската мечта, тази, която е от дълбините на сърцето, сама ще си намери път, толкова силно и страстно ще иска да се осъществи, толкова искрено и ярко ще се стреми да се въплъти, че вълшебникът просто е длъжен да се появи в един прекрасен миг.
Приказка? Не, трябва само да вярваш и съвсем мъничко късмет.
Младият човек искрено вярвал, че всички важни мечти винаги се сбъдват. За това трябва само да угоди на г-жа Успех. А затова той знаел тайната-да извършиш много и добри дела.
Това се оказало не толкова трудно и доколкото той бил много трудолюбив и добър, бързо завоювал вниманието на г-жа Успех.
Дошъл моментът, както някога той определил с образ въображаемото щастие, и тя застанала пред него цялата в сребристо сияние-богинята Фортуна, прекрасна в лъчите бяла светлина на неговите сънища и казала:
-Ще изпълня мечтата ти. Ти извърши толкова много добри дела за хората, че заслужи и подарък за себе си. Ясно ми е, че искаш да познаеш Любовта. Просто ми опиши тази, на която би могъл да откриеш съкровищата на сърцето си.
-Това е лесно, аз го формулирах, тя трябва да е най-красивата и най-умната ... Но такива навярно не съществуват ...
-Така ли?-усмихнала се Фортуна и ... се разтворила във въздуха.
Настъпило утро. Младият човек се събудил с радостна възбуда.
-Какъв сън! А ако все пак днес срещна мечтата си? Ако днес намеря своето щастие? Трудно е да се повярва ...
И изведнъж той Я видял. В светлината на утринното слънце изглеждало сякаш светлината излиза от Нея, застанала до отворения прозорец.
-Красавица!-дъхът му секнал.-И именно такава си я представях!

Той не вярвал на очите си:
-Фантастика! Гостенка от бъдещето!
Той притичал до прозореца. Тя била безупречно красива. Нито един недостатък не затъмнявал сиянието и,нито една бръчица от печал, нито една сянка от сълзи или безсънни нощи около очите и.
И фигурата и била стройна, точно както си я представял, ... само на китката на дясната и ръка блестял браслет, не, това бил пулт за управление.
Вярно недостатъци на ума и не можеш да намериш. Красива и умна, без капка от съмнение!
Цял ден той прекарал в шумна радост, наслаждавайки се на интелекта и удивлявайки се на обема и памет. Цяла седмица бил безмерно щастлив-с нея било толкова интересно и познавателно, не можеш да скучаеш.
Но минал месец и той изучил почти всичките и програми и настройки. Разбира се, че бил очарован от нея, но нещо не достигало. Сърцето му, сърцето му мълчало!
-Нещо съм формулирал неправилно-с досада той разбрал, че не такова е неговото щастие.
-Фортуна, върни се! Защо ми подхвърли този компютър? Блестяща машина, но ... аз даже не мога да я целуна.
-Но ти сам помоли именно за това-откликнала Фортуна.
Понякога за да получиш отговор от вселената е достатъчно просто да зададеш въпрос.
-Това искаше-най-красивата и най-умната.
-Вярно е!-раздразнено отвърнал младият човек.-Но понякога не мога даже да си почина. Уморих се от тези интелектуални игри. Не искам тя да ме измъчва с безконечните си проницателни въпроси, на които не мога или не искам да отговарям, нито на нея, нито на себе си даже ... Не искам да анализира думите ми, да систематизира всяка необмислена реплика ... По-добре да не ме пита нищо, по-добре да мълчи! В края на краищата аз решавам кого да обичам и да я обичам ли или не.
-Ще бъде по твоему-въздъхнала Фортуна.-Има такава красавица за теб. Но помни, че това е втори опит да те направя щастлив. Втори път изпитваш съдбата!
Той почти не спал от вълнение. На сутринта погледнал към прозореца. Повече нямало да има интелектуални игри и въпроси. Можело да се отпусне и да почине.
До прозореца стояла същата красавица и все така в утринното сияние светело златото в косите и, все така стройна снага. Само блясъкът на сините и очи не бил станал и с една капка по-топъл.
Вече го нямало браслета на ръката. И очевидно, вече не задавала никакви въпроси-нито умни, нито глупави. Прекрасна, просто прекрасна играчка. Именно това, което поискал-красива и ... ако искам ще я обичам, ако искам ще я захвърля. Няма да има нито един упрек, нито една сълза. Никакъв ангажимент. Мечтата ... се оказала кукла.
Не минала и неделя и той отново молел, времето за игра на кукли било отминало.
-Госпожо Фортуна, разбирам, че третият път ще бъде последен. Но разбрах какво ми трябва. Трябва ми жива. Нека задава въпроси, ще се опитам да отговорям искрено. Нека плаче понякога, ще се опитам да направя така, че по-често да се усмихва. Нужна ми е жива, ... за да ме обича.
-Добре ли обмисли? Рискуваш да я обикнещ и тогава да и разкриеш съкровищата на сърцето си.
-Може би точно това искам. Прекалено дълго ги пазих. Толкова дълго, че забравих имената им. А в дълбините на сърцето ми има любов, която искам да даря.
-Да бъде по твоему! Само помни-това е третия опит да те направя щастлив. Обратно не можеш да я върнеш, иначе ще я убиеш.
-Но аз не искам да я връщам. Красива, умна и жива! Не, никому не ще я дам, ще искам да я задържа.
-Не, ти ще поискаш да те обикне и така ще бъде. Само помни, ако получиш това и завоюваш нейното доверие и любов, тя ще поиска да изпълниш едно условие, само едно.
-Няма такова условие, което да не мога да изпълня заради такава любов! Казвай условието ...
-Ако тя те обикне наистина, ти ще разбереш това, тя няма да поиска никакви земни съкровища, ще поиска само едно, но ако откажеш, цялото вълшебство ще изчезне.
-Какво именно?-гласът му станал дрезгав.
-Тя ще поиска възможност да бъде с теб, да раздели с теб твоя живот и твоята съдба. Ще поиска да тръгне след теб навсякъде, където би я повел, защото ти ще станеш за нея Учител. А тя ще стане за теб твоя Успех и твоята Муза-Вдъхновителка, заради която ще извършиш най-големите си подвизи и на която ще посветиш труда на живота си. Не те ли плашат трудностите по пътя?
-Не, но ... Ако изведнъж размисля? Не казвам, че ще се откажа, но ... ако изведнъж се окаже, че не мога да бъда толкова силен или ... не се получи ... ако трябва да помисля ... или ...
-Ще те прокълна-усмихнала се загадъчно Фортуна.
-Защо? Как?
-Ти сам се измъчваш така със съмнения от началото, въпроси, после съжаление, ако се откажеш. До края на живота си ще съжаляваш за пропуснатата възможност, за това, че си имал шанс и Фортуна ти се е усмихнала, а ти заради твоите съмнения, заради неверието в Любовта не си се решил да приемеш този свещен дар. Помни, повече и по-скъпо от този дар на света няма-усмивката на Фортуна започнала да се топи и да се разтваря в трепкащия въздух.
-Не изчезвай! Дай ми още една минута за размисъл! Ето сега ще се реша и ще отговоря!-и той се замислил толкова дълбоко, че не забелязал как образът на богинята ставал все по-прозрачен и по-прозрачен, докато не изчезнала съвсем.
-Какво направих! Пропуснах шанса си за щастие. Шансът, който ми подари съдбата и самата богиня на успеха. Сега никога не ще съумея да разкрия сърцето си, сега никога няма да обикна ...-той отчаяно отпуснал глава.
-Закъснях! Изпуснах мечтата си!-била първата му мисъл, когато се събудил.
И го обхванала такава печал, че стегнала сърцето му в обръч. То за пръв път трепнало, оживяло и се пробудило. Но това била болката от неизплаканите сълзи и съжаления. Вече нямало никой до отворения прозорец. Само утринната светлина тихо и спокойно струяла в стаята.
-Не тъгувай, рицарю мой. Ще ти подаря радост-сребърните камбанки на гласа зазвъняли зад гърба му и топли ръце обгърнали раменете му.
-Ще ти даря просто така, без да искам нищо в замяна. Твоята усмивка ще бъде моето щастие. Не се страхувай да ми откриеш сърцето си, там има само любов, а това е най-прекрасното, което съществува на света, защо да я криеш?
Същата красавица! Той погледнал в очите и. Там светели топлина и любов. И тогава за пръв път в гърдите му прозвучали гръмки удари и станало толкова топло и радостно, че накрая неговото сърце се разтопило. Той се влюбил.
Когато осъзнаеш, че обичаш, се стопяват всички страхове да се разкриеш и да се довериш, което е стягало в студен обръч сърцето ти. И любовта, която дотогава си възпирал, излита на свобода. И полетът става неудържим и безконечен.
Танцът на любовта е прекрасен ... полетът и е вечен ...
-Слънце мое, ти не си сън! - прошепнал някой от тях.

Публикувано от Gloxy-Floxy