Притчописец, вървящ през гората, срещнал Богатството и от страх се покатерил на едно дърво. Но Богатството го хванало за пешовете и безмилостно го смъкнало долу.
-Защо искаше да избягаш от мен? - попитало то, когато съпротивата била окончателно сломена и воплите затихнали. - Защо се мръщиш така негостоприемно?
-Защото си ми непознато - отвърнал изплашения Притчописец.
-Аз съм благосъстояние и почит, - започнало да обяснява Богатството - красиви домове, яхта, всеки ден чиста риза. Аз съм достъп, пътешествия, вино, лъскав цилиндър и неизлъскан костюм. Аз съм сит стомах ...
-Добре, добре, - промърморил Притчописецът - само говори шепнешком, за Бога!
-Но защо?
-За да не се събудя - отвърнал Авторът и тихо блаженство се разляло по прекрасното му лице.
Публикувано от Gloxy-Floxy
22 ноември 2009 г. в 20:37
Само,че продължението е, че Авторът вече не бил и автор.
22 ноември 2009 г. в 21:20
:) А в какво се е превърнал?
22 ноември 2009 г. в 21:42
Обикновен човек:)))
22 ноември 2009 г. в 22:18
:((
Всъщност, защо не :)!
22 ноември 2009 г. в 23:53
Като малък имах сън в който намерих две хубави топчета-листенца. Разбрах, че сънувам (не знам или не помня как) и стиснах ръка... Събудих се, а в юмрука ми нямаше нищо:-) Общо взето не очаквах друго, но исках да опитам:-)
23 ноември 2009 г. в 1:01
:)Защото не си бил пораснал. Следващият път ще бъдат там :).
23 ноември 2009 г. в 22:51
Мисля, че знам какво имаш предвид, но не вярвам:-)
24 ноември 2009 г. в 0:23
:) При което положение сам се сещаш, че и да си счупя вълшебната пръчка в главите ви, все тая.
Е, поне знаеш какво става с нещата, които биха могли да съществуват,а ти не им даваш шанс да биха могли :)).
26 ноември 2009 г. в 15:51
Това за пръчката много ми хареса, но се страхувам, че е вярно:-)
Бих им дал шанс, но те трябва да го могат...
26 ноември 2009 г. в 16:38
:)) Някой го могат, а други-не. Някои повече, а други по-малко и всичко това е твърде относително ... :)