Притчите

Веднъж при градинаря долетяла развълнувана пчела, да моли за помощ. Казала, че маргаритката загива. Учудил се градинарят, та той бил създал всички необходими условия и полагал нужните грижи. Отишъл при нея и видял, че цветните и листчета били започнали да вехнат, някои даже били опадали. Той се навел и я погалил. Тя положила главичката си на ръката му и горчиво заплакала.
-Не плачи, малката ми!-опитал се да я успокои той.
Когато плачът и позатихнал, я попитал:
-А сега ми разкажи, какво се е случило?
Маргаритката разказала, че когато се родила, била много щастлива. Харесвала простата си зелена рокля, прилепнала на тънкото и кръстче, тънките ръчички-листенца и жълтото, сияещо личице, подобно на слънчице, обкръжено от бели лъчи.
Но веднъж обърнала внимание на околните растения, които цъфтяли красиво, приятно ухаели или раждали вкусни плодове. Ябълката се гордеела с вкусните си и ароматни плодове, розата с красивите си цветове и остри бодли, с които можела да се защитава, лозата- с гроздето и най-вече с мустаците си. Всички казвали, че тя "не е такава", най-общо "не е като всички". Това много разстроило малката маргаритка, така и се искало да бъде "като всички" и никой да не и се подиграва. От този момент щастието я напуснало. Нищо вече не я радвало-нито роклята, нито тънката фигура, нито ръчичките-листенца, нито личицето-слънчице.
Градинарят погледнал с укор ябълката, розата и лозата и поклащайки глава, казал:"Така ли съм ви учил? Вижте какво направихте-доведохте до сълзи прекрасното, безобидно създание. Не ви ли е срам? На вас така никой не ви е говорил, как ви хрумна да се сравнявате с другите, че и да се надувате? Никак, ама никак не е хубаво това." Провинилите се растения навели очи към земята, отпуснали клонки и се наканили да заплачат. "Не, не трябва да леете сълзи, а да разберете какво сте направили и повече да не повтаряте грешката си."-казал градинарят и отново се обърнал към маргаритката. Усмихвайки се, попитал:
-Така! Значи искаш да си като всички?
-Разбира се!-зарадвала се маргаритката и сълзите и веднага пресъхнали.
-Добре!-казал градинарят.-Утре ще изпълня молбата ти, ако дотогава не си размислила.
Маргаритката възторжено запляскала с ръчички-листчета и би подскочила, ако корените и не я държали здраво. Искала да каже, че не би размислила за нищо на света, но градинарят не и позволил да говори повече.
-Имам условие-казал той.-Добре да обмислиш какво означава да бъдеш "като всички".
Обърнал се и си тръгнал, мърморейки:
-Ама че растения излязоха! Само я погледнете, не и харесвало да бъде каквато е създадена, искала да бъде "като всички"!
На маргаритката всичко и изглеждало напълно ясно. Но, оставайки насаме със себе си, все пак се замислила какво означава да бъдеш "като всички". Погледнала ябълката, розата и лозата, за да види какво ги обединява, освен това, което имат всички растения-стебла и листа, а даже и те били различни при трите.
Тогава си представила ябълки на тънкото си стебло, цветовете и бодлите на розата, гроздето и мустаците на лозата и тук вече се запитала:"А къде тогава ще бъда аз? Всичко това не се помества на мен, аз съм толкова мъничка! " Отначало се стреснала, а когато си представила цялата тази картина, в градината се понесъл нежен, звънлив смях.
На следващото утро, когато градинарят пристигнал, се изумил от промяната, която била настъпила в нея. Тя вече не приличала на вчерашното цветче. Повяхналите и листчета били освежени, на мястото на опадалите били поникнали нови, а на прекрасното и личице отново сияела усмивка.
От този момент маргаритката престанала да се сравнява с другите и започнала да цени това, което е. Цъфтяла често и радвала всички с вида си.

Източник: http://www.sky.od.ua/~serg2002/moi.html

Публикувано от Gloxy-Floxy