Казват, че всички наши желания могат да бъдат изпълнени. Просто ни се дава време да разберем, това ли искаме наистина. Или ни е нужно друго.
Един богат търговец имал четири жени. Отпътувал по работа и няколко дни преди завръщането си изпратил на всяка от жените си писмо, в което я питал какъв подарък желае да и донесе.
Четвъртата, най-младата от жените отговорила, че иска да получи красиви дрехи, благовония и задморски скъпоценности. Третата, често боледуваща жена поискала лекарство, което да я изцери от всичките и недъзи. Втората жена, която била много любознателна, пожелала да получи книги по метафизика, окултни науки и темподобни. Първата от жените загърбила мирските желания и написала просто:"Мой драгоценни съпруже, нищо не ми е нужно, само се завърни при мен жив и здрав и остани винаги наблизо."
Търговецът се завърнал и донесъл на всяка това, за което помолила. Стоки и скъпоценности за най-младата. Лекарства за третата. Книги за втората. А тъй като първата жена искала само него самия, останал да живее само с нея и безрезервно да и принадлежи.
Когато останалите жени усетили, че той рядко ги посещава и живее само с първата, спокойно им обяснил, че просто изпълнява техните желания.
Какво искаме ние наистина?
Публикувано от Gloxy-Floxy
19 ноември 2009 г. в 14:09
Много хубаво. "Внимавай какво си пожелаваш, един ден то ще стане реалност."
19 ноември 2009 г. в 14:48
:-)Вие какво искате...не знам. Ние искаме да можем да даваме званието "Първа":-)
19 ноември 2009 г. в 15:45
:) "Внимавай какво си пожелаваш ..." - да, обосновано предупреждение и от моята гледна точка.
"Ние искаме да можем да даваме званието "Първа":-)"
:) Така ли? А ние защо си мислим, че искате да щракате с дистанционното, за да видите какво Друго дават по телевизията? Шегувам се, де :).
А званията, ... званията, признанието и други неща, които човек може дълго да преследва през живота си и които в по-млада възраст формално погледнато биха му помогнали да добие самочувствие, самоувереност, да изгради положителна себеоценка, за съжаление/или не/ започваме да получаваме едва когато те не са ни вече нужни като такива.Получаваме ги едва когато надживеем суетата и тщеславието, но хубавото е, че получавайки ги на такъв етап, по-сериозно оценяваме дълбочината на съдържанието, така си мисля ... :)
19 ноември 2009 г. в 22:22
Не можах да проследя мисълта ти на първо четене:-)
Мойта беше много по-проста:
За да мога да го кажа, трябва да има на кого да кажа "Тази е първа измежду вас":-)
19 ноември 2009 г. в 22:54
:)Мда, в някакъв по-късен момент се усетих, че мисълта ми е мръднала доста встрани, но не ми остана време да се извиня. И доста обща ...
29 ноември 2009 г. в 16:25
"Не целувай наред,за да намериш истинския.Съдбата ще реши кой ще е."