:) Честит Рожден Ден, Иво!
С най-сърдечни благопожелания и благодарност за светлото присъствие!
Буда се родил в царско семейство. Майка му умряла при раждането. Бащата нарекъл момчето Сидхарта, което означава "Носещ добро".
На следващия ден след раждането в двореца дошъл известен по това време светец. Бащата на Буда го обичал и при всяка среща докосвал нозете му. Светецът помолил да му покажат бебето. Виждайки момченцето, той се разплакал и докоснал нозете му.
Бащата се изненадал:
-Защо направихте това?
-Докоснах нозете му, защото мога да видя бъдещето. Сега той е пъпка, но когато израстне, ще бъде прекрасен лотос.
-Но защо плачете?
-Плача, защото тогава няма да ме има вече на света и няма да мога да видя това чудо.
По това време било прието на новородените да се правят хороскопи. Астролозите му предсказали велико бъдеще:"Това момченце ще стане или цар на света или санясин."
Бащата казал:
-Как така? Вие говорите за двете крайности, как е възможно?
Астролозите отговорили:
-Винаги е така. Когато и да се роди човек, способен да стане властелин на света, той е способен и напълно да се отрече от него.
Бащата не можел да разбере. Помолил да му кажат подробности и астролозите отвърнали:
-Ние не знаем много за феномена саняс, но ето какво пише в свещените писания: когато човек има всичко, в него изведнъж разцъфва разбирането, че всичко е безполезно. За да отхвърли мирския живот, трябва да го има в пълен обем, трябва да има това, което отхвърля. Чашата може да захвърли само този, който я е изпил до дъно.
Бащата на Буда много обезпокоен попитал:
-Какво да правя? Как да го възпитавам? Той е единствения ми син. Не съм млад вече, а жена ми умря веднага след раждането. Не мога да се надявам, че ще имам още синове. Царството ми може да рухне. Дайте ми напътствия, как да възпитавам такова дете.
Астролозите го посъветвали:
-За да не се отвърне от този свят, скрийте от него негативните страни, като старост, болест и смърт. Създайте му живот пълен само с красиви неща - цветя, произведения на изкуството. Забранете при него да се говори за смърт.
Казват, че в градината на Буда не давали цветче да повехне. Нощем градинарите ги почиствали, както и сухите клонки, за да няма какво да наведе момчето на мисли за смъртта. Буда познавал само красиви вещи, само сънища, живеел в тези сънища. Но реалността е прекалено силна и прониква във всеки сън. Никой не може да избяга от реалността. Тя се удря в нас подобно на свеж вятър, непрекъснато.
Публикувано от Gloxy-Floxy
18 ноември 2009 г. в 22:51
Има над какво да се замисли човек...
18 ноември 2009 г. в 23:50
:) Подаръците са да даряват радост, но щом предпочиташ да ги осмисляш ...
19 ноември 2009 г. в 8:05
:-)Мисля, че това е предназначението на Вселената...да бъде осмислена:-)
19 ноември 2009 г. в 8:26
:) На твоята със сигурност няма да и се размине ...
19 ноември 2009 г. в 14:27
Много силно ми се вижда заключението, че можеш да се отречеш от нещо само, когато си му се наситил напълно...Може би останалото си е чисто бягство...извинявайте за коментара "напарче", но това ми се видя като есенция
19 ноември 2009 г. в 14:51
"...можеш да се отречеш от нещо само, когато си му се наситил напълно..."
Не бих казал, че е силно казано. По-скоро е най-лесно. Най-трудно е да оставиш това което желаеш.
19 ноември 2009 г. в 16:02
:) В тоя контекст се сещам за една фраза, която присъстваше в някакъв урок по програмиране в края на гимназията/май трябваше да направим програма, която да и брои гласните, или съгласните, или не помня какво/. Та фразата беше:"Най-добрият начин да се отървеш от изкушението е като му се отдадеш." Тогава ме разсмиваше много и ми се струваше хитро скалъпено оправдание. Сега, повече от 20 години по-късно, я виждам под друг ъгъл-когато си изживял нещо докрай, то се изчерпва и престава да те провокира,т.е. вече не е изкушение. В известен смисъл перефразирам Иво.
Няма проблем с коментара "на парче", аз също често пъти, да не кажа в повечето случаи възприемам публикациите фрагментарно, това което най-много ме грабва или впечатлява по някакъв начин.
19 ноември 2009 г. в 22:31
Но това, че вече не е изкушение не означава, че вече не те интересува;-)
19 ноември 2009 г. в 23:03
:) Не, не означава, че не те интересува вече, но не означава и че те интересува още. Означава само, че вече не е изкушение. Може да е нещо, което продължаваш да притежаваш с радост или вече си захвърлил с отегчение:).
20 ноември 2009 г. в 10:32
deal!
24 ноември 2009 г. в 12:39
Мисълта ми беше друга. Да желаеш силно нещо често означава, че не си го постигнал (все още). Понякога да го постигнеш е много голяма битка и за да играеш "насигурно" просто се отказваш. Схващате ли? така никога няма да претърпиш поражение (си мислиш ти). А всъщност не можеш да се откажеш от нещо, което не си имал. Ясно е нали.
А колкото до изкушението, се сещам за онзи откъс от "Зорбас гъркът", в който героят отишъл да преяде с една кошница череши в полето, та най-после да се откаже от този "дявол" - черешите. Ето това показва, че за да се откажеш от нещо, първо трябва да си го имал. Битката е да го придобиеш, не просто да го желаеш...Май стана много философско, а? Извинете, предпочитам щастието пред философията.
Блогът е супер, между другото!
24 ноември 2009 г. в 16:25
"...Да желаеш силно нещо често означава, че не си го постигнал (все още)..."
Или, че не си се наситил все още:-)
А това за поражението и сигурността може и да е вярно... не знам:-)
24 ноември 2009 г. в 16:27
А защо се чувстваш не се чувстваш щастливо с философията?
24 ноември 2009 г. в 18:13
Нали знаеш за тезата на Сократ - човек или е щастлив или става философ
24 ноември 2009 г. в 18:49
Чувал съм, но не мисля, че е вярна. Все някъде и все някога е имало или ще има щастлив философ. Но предполагам това да бъдеш щастлив, зависи и от разбирането ти за щастие.?
24 ноември 2009 г. в 19:09
Първо, вярвам на Сократ - все пак той е бил философ и сигурно е знаел какъв дявол го е подтикнал натам.
Второ, не говорим за философията като научна дисциплина или специалност в университета, а като интелигентен начин за преодоляване на житейски несгоди (нека бъдем честни - на никой не му е до философия когато купона тече).
И трето,...хм, какво е щастие...Е, може би ако бях философ, щях да знам... :-)
24 ноември 2009 г. в 19:55
Не "какъв", а "кой точно", ако фиксираш Ксантипа:-)
Философията по определение е любов към знанието. Така, че е интелигентен начин за разчупване на монотонността в живота, независимо от това дали той е непрекъснат купон или гърч.
24 ноември 2009 г. в 20:15
Да ти призная, идея си нямам каква точно философия е имал в главата си Сократ (надявам се да ни прости, че го взехме наюруш)например когато се е прехласвал по прелестите на атинските красавици. Ако изобщо е имало нещо в главата му в такъв момент... А иначе си прав - философията е любов към мъдростта