Един мъдър майстор създал забележителен уред със сложно устройство. Искал само едно: всеки, който погледне творението му, да разбере за мъдростта на създателя му и да проумее същността му. Човек, поглеждайки устройството, първоначално би решил, че има множество излишни, несвързани помежду си детайли, все едно попаднали случайно вътре и които не биха донесли нито полза, нито вреда. След това би разгледал само онези части, които на пръв поглед изглеждат основни. Следвайки такъв подход, човек никога не би проумял истинската мъдрост на устройството, докато не обхване с поглед целия механизъм и не направи много грешки в изводите си. В резултат би се присмял на замисъла на апарата и би заявил, че ако той я беше създал, щеше да го направи по-добре, защото в този вид му изглежда неизправна.
Само че този, който е надарен с разум, не прави нищо напразно, т.е. безцелно. Само неразумният би направил нещо просто ей така , за да захвърли след това направеното с лека ръка. Той няма причина да проследи протичащите процеси, ако те изглеждат безцелни. За какво му е тогава да наблюдава? И ако се погледне по този начин на устройството на природата, не би ли изглеждало, че нейният механизъм и многочислени части представляват цел без провидение?
Само че този, който е надарен с разум, не прави нищо напразно, т.е. безцелно. Само неразумният би направил нещо просто ей така , за да захвърли след това направеното с лека ръка. Той няма причина да проследи протичащите процеси, ако те изглеждат безцелни. За какво му е тогава да наблюдава? И ако се погледне по този начин на устройството на природата, не би ли изглеждало, че нейният механизъм и многочислени части представляват цел без провидение?
Публикувано от Gloxy-Floxy
6 ноември 2009 г. в 23:37
Този който е надарен с разум понякога скучае, а от дългата скука може да се избяга с дълго и уморително занимание изискващо прецизност и пълно себеотдаване... Наблюдава така, както се наблюдава играта на пламъка, или на течащата вода. Както и при калейдоскопа, случайността и въображението могат да приковат вниманието за цяла вечност :-)
6 ноември 2009 г. в 23:55
След това препускане снощи между двата ми блога, за да отговарям на коментарите ти, знаеш ли какво осъзнах, че в хронологичен ред съм създала Рационалността, Душата и Духовността. Всичките до един сбъркани де, щото аз съм ги правила :)
7 ноември 2009 г. в 18:03
Имаш предвид блоговете си? Хубави са! Поне двата, третия не съм го слушал:-)още.
Извини ме за тормоза:-)
7 ноември 2009 г. в 18:41
:)) Ще те извиня веднага, след като разбера за какво трябва да те извинявам.
7 ноември 2009 г. в 18:58
А в третия има даже няколко текстови публикации, но вече май са трудно откриваеми :)).