Той имал мечта - да лети. Мечтаел сутрин, денем, вечер, мечтаел с всички сили. И една сутрин, когато се събудил, му били израстнали криле. Не кой знае какви, но криле. Той ги размахал и полетял. Какво щастие било да лети! Видял ято птици и полетял към тях. "Привет, птици!" - викнал той и се засмял. Птиците се огледали и попитали:
-Кой си ти?
-Аз съм човек, който мечтаеше да лети.
-Ах, човек ... Ами иди да мечтаеш, където трябва. Лети на земята!
И той полетял към земята.
Там видял група хора.
-Привет, хора!
-Кой си ти? - попитали те, подозрително поглеждайки зад гърба му.
-Аз съм човек, който мечтаеше да лети.
-Аха, още един ... По-скоро изчезвай оттук, преди да са те прибрали!
Човекът полетял. Той летял над морета, над гори и планини. Летял, докато му стигнали силите. Спуснал се на самотен остров, който не бил отбелязан на нито една карта. Там на скалите седяли хора с криле на гърбовете.
-Привет! Ето ме и мен! - казал човекът и се засмял.
-Привет! - отвърнал някой. - Само по-тихо, може ли!
-Но аз съм човек, който мечтаеше да лети! Братя, аз ...
-Тихо, тихо! Тук не си сам, ясно? Мечтал си, докато полетиш. Щом си полетял, значи мечта вече няма. Почивай! - говорещият уморено положил глава под крилото си.
-Чудаци сте вие! - засмял се човекът. - Като имаш криле, как да не ги размахаш към линията на хоризонта? На мен ми е интересно какво има там!
И човекът полетял.
Защото на едни са дадени криле, за да крият главата си под тях, а на други е дадена глава, за да летят с нея. С криле или без ...
Източник
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
21 март 2010 г. в 23:45
А на мен (като пишещ човек) са ми казвали, че не мога да променя света... Но винаги съм знаела, че може да се променя светът, дори с цената на оскубани пера!
22 март 2010 г. в 0:06
:) Май откакто спрях да слушам хората, всичко е възможно.
22 март 2010 г. в 1:37
Наистина се оказва полезно да не слушаш хората :) Особено когато се отнася до самия теб.
22 март 2010 г. в 7:23
:) Именно, именно!
22 март 2010 г. в 9:57
Доста е полезно, съгласна съм и аз! Всеки гледа да си наложи мнението.
Благодаря за хубавата притча! :)
22 март 2010 г. в 10:28
:) На вашите услуги!
22 март 2010 г. в 13:48
Притчата е много интересна. Тя разглежда един много актуален проблем за изкуствените самоограничения,които мнозина хора си налагат.Това ги лишава от възможноста да генерират
мислими решения,като да летиш например.'Оковите на мисълта' могът да бъдат огромна спирачка за всяко по -възвишено занимание.
22 март 2010 г. в 15:12
:) Да, може и така да се каже, че се превръщат в окови на душата.
9 ноември 2011 г. в 19:48
MOITO GADJE, MOJE DA LETI! :)))))