Вятърът срещнал прекрасно цвете и се влюбил в него. Той го галел нежно и цветчето му отвръщало с любов, изразена в цвят и аромат. На вятъра това му се сторило недостатъчно и си помислил:"Ако дам на цветето цялата си сила и мощ, то също ще ми даде повече." И отправил към него мощното дихание на своята любов. Но цветето не издържало на бурната страст и се счупило. Вятърът се опитал да го повдигне и оживи, но не успял. Тогава той утихнал и отправил към цветето нежното дихание на любовта, но то увяхвало пред очите му. Вятърът закрещял:
-Дадох ти цялата мощ на любовта си, а ти се счупи! Вижда се, не е имало в теб сила на любовта за мен, а значи не си ме и обичало!
Но цветето не отвърнало нищо. То умряло.
Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват любовта, а нежността и грижовното отношение. По-добре десет пъти да се сдържиш, отколкото един път да счупиш.
Публикувано от Gloxy-Floxy
26 март 2010 г. в 15:47
Въх.
27 март 2010 г. в 6:55
Търпение е нужно,но не всички го разбират:(
В противен случай е пагубно.
27 март 2010 г. в 7:59
Много ми хареса тази притча :-) Много e поучителна :-)
27 март 2010 г. в 9:20
Браво
27 март 2010 г. в 9:35
:) Благодаря ви!
27 март 2010 г. в 12:00
Понеже в един от коментарите се споменаваше за търпението, същността на притчата не касае точно него, по мое виждане, а премерване на влиянието, което оказваме върху същността на другия, спрямо нея, за да не стане така, че добрите ни чувства да се окажат разрушителни.
Но търпението също е важно в определени аспекти от отношенията в различни моменти ... Когато е нужно търпение, а ми е трудно да го проявя слушам това
http://kaleidoskopche.blogspot.com/2009/11/blog-post.html
На мен ми помага :).
27 март 2010 г. в 13:36
"Вятърът срещнал прекрасно цвете и се влюбил в него. Той го галел нежно и цветчето му отвръщало с любов, изразена в цвят и аромат. На вятъра това му се сторило недостатъчно и си помислил:"Ако дам на цветето цялата си сила и мощ, то също ще ми даде повече." И отправил към него мощното дихание на своята любов."
Цветето не е било готово да поеме тази любов и е "умряло",колкото и грозно да звучи тази дума.
Ако вятърът е проявил търпение,цветето да е готово за тази любов,то ще е можело да я поеме цялата.
Това имах предвид.Мое мнение.От опит.:)
27 март 2010 г. в 14:33
:)
Цветята могат да растат и да станат здрави и силни в определени граници. Маргаритката не е баобаб, не може да се очаква от нея да стане или ако е възможно, тя вече няма да е маргаритка, от което този, който я обича, също не би бил доволен. Та в този контекст е ползотворно да бъде третирана като маргаритка. Аз пък това имах предвид.
Някои неща не опират до готовност и съзряване, а до същността на индивида ...
27 март 2010 г. в 14:58
Аз ги приех и вятъра и цветенцето в притчата като метафори.Дайте цялата сила и мощ на любовта си,нищо че я дявате на мъничко и нежно цвете.Ако то е готово да я поеме тази любов,няма да се прекърши.Но да е готово.Без илюзии,без лъжи,без нетърпеливост.:)
27 март 2010 г. в 15:09
:) Ами точно заради иносказанието, трактовките са различни, нееднозначни.
Но и когато нещата опират до търпение или сдържаност, както беше коментирано по-горе ..., не са дадени всекиму тези добродетели. :)
27 март 2010 г. в 18:27
Не зная дали това са добродетели,но понякога са нужни.:)Поне така мисля.Знам ли.
27 март 2010 г. в 18:40
:) Че защо да не са добродетели?
27 март 2010 г. в 22:09
Не зная...така мисля:)
27 март 2010 г. в 22:27
:)
Хубаво е поне, че можеш още можеш да мислиш ...
За себе си никак не съм сигурна ... Смятам да спра да публикувам от понеделник за известно време.
27 март 2010 г. в 22:53
Пак ще ти кажа......стегни се....моля те:)
27 март 2010 г. в 23:03
Тоя път ще отнеме повече време ... и място. :D