На моето цвете
Честит празник на всички, които носят цветни имена!
В едно забутано селце пристигнал вълшебник. Обиколил го цялото и докоснал всеки жител с вълшебната си пръчица. И у този, когото докосвал, сърцето ставало видимо и прозрачно.
Оказало се, че във всяко сърце има цвете.
У едно момченце било синя камбанка. И когато се смеело, тя весело звъняла:"Дзън, дзън, дзън!"
У рижото момиченце, като малко слънце, цъфтял слънчоглед.
Учителката в розов костюм криела в сърцето си роза. " А шиповете ..., те са просто за всеки случай. Но като цяло съм добра..."- казала тя смутено.
В сърцето на стария фелшер трепкала бяла хризантема.
Селото разцъфнало като ботаническа градина.
Нямало две еднакви цветя. Имало и обикновени полски, имало и непознати, на които не знаели имената. Но всички били много красиви. Та нали грозни цветя няма.
А в сърцето на един стар, заядлив дядо се оказало, че расте кактус.
-Погледнете, в сърцето му е пълно с тръни! Ама че проклетник! - завикали съселяните му.
-Това не са тръни, а трънчета! - обидено мърморел дядото. - Да бяхте проживяли моя живот, нямаше да дрънкате!
-Нека Ви помогна да ги извадим - предложил грижовният фелшер и започнал внимателно да вади трънчетата с пинсета.
Хората се стълпили около тях и започнали да дават съвети:"По-внимателно! Не забравяй за дезинфекцията! Я, там едно как дълбоко се е забило! Вижте, вижте дядото, той се подмладява пред очите ни!"
Сърцето на дядото вече не било набодено като игленик, станало му леко, радостно и необичайно приятно, че толкова народ се развълнувал от неволята му, отпуснал се, усмихнал се и кактусът целият се покрил с големи червени цветове.
-Даа, некрасиви хора няма! Всеки притежава собствена красота - радвали се жителите на селото.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
28 март 2010 г. в 18:58
Прекалено хубаво за да е истина:-)
28 март 2010 г. в 19:14
:)
28 март 2010 г. в 22:31
Не ти ли е любопитно все пак, какво би видял? :))
29 март 2010 г. в 21:47
Аз го виждам:-) Въпреки, че не разбирам от цветя, за да правя сравнения.
29 март 2010 г. в 21:50
:) Тогава за какво протестираш?
30 март 2010 г. в 21:51
Не протестирам, а констатирам:-)
30 март 2010 г. в 21:55
Хихихи, и какво констатира, че истината е прекалено хубава?
16 април 2011 г. в 23:33
Констатирането на истината никога не е красиво, независимо от красотата на обекта ;)