Казвали са ви,че животът е тъма. И в своята умора, вие сте повтаряли това, което е казано по-рано от уморените.
И аз казвам, че животът е тъма, докато не се събуди устрема.
Но всеки устрем е сляп, докато няма труд.
И всеки труд е напразен, докато няма любов.
И само когато вършиш нещата с любов, ти се свързваш сам със себе си, с другите хора и с Бог.
А какво е да се трудиш с любов?
Това е да тъчеш - да тъчеш от нишки, изтеглени от твоето сърце, така, все едно твоята любима се кани да се облече в тази тъкан.
Това е да градиш дом така, все едно твоята любима се кани да живее в него.
Това е да хвърляш семената с нежност и да събираш реколтата с радост, все едно твоята любима ще вкусва тези плодове.
Това е да изпълваш всичко, което вършиш, с диханието на твоята душа.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
13 март 2010 г. в 13:14
Хубаво е.
13 март 2010 г. в 13:25
И е вярно. :)
13 март 2010 г. в 19:28
а тез, които се трудят по принуда?
хубаво е, но прекалено хубаво... нищо лично,
13 март 2010 г. в 19:42
:) Приемаш я буквално, Нав ...
Иде реч за всичко, което вършим.
13 март 2010 г. в 19:43
Ммм, нека да е всичко градивно или поне с такава цел ... то може да се върши с душа, може и без. Резултатът е различен :).