Притчите

:) Честит Рожден Ден, Плам!

Абул-Маджд Синайи считал, че поетите с пълно право може да бъдат сравнявани с пророците и светиите. Но веднъж, като се замислил за съдбата си, стигнал до печалния извод, че почит(маджд) и слава(сана) има само в името му, а самият той не притежава тези достойнства и няма право на тях.
Тези тъжни мисли споделил със своя приятел и благодетел Ахмад ибн Масуд. Ходжа Ахмад започнал да утешава поета, уверявайки го, че няма основания за такава печал. Но Санайи в отговор се обосновал с изреченото от пророк Мохамед, че на блаженство може да се надява само този, който е извършил добри дела, или притежава знания, които са полезни за другите, или притежава потомство, което след смъртта му ще се помоли за него.
-Нищо от това нямам - завършил своята реч Синайи.
Ходжа Ахмад не се съгласил с него и му разказал притчата за дъщерята на Мохамед, Фатима, която се оплакала на баща си от своята нищета. Пророкът и отвърнал, че тя не вижда собственото си величие.
-Така и ти не виждаш собственото си богатство! Извършил си добри дела, дори и те да не се отнасят до материалното, а до всяко добро, отправено към хората. Даже градината на твоето лице да цъфти само за хората от твоята улица, това вече е добро дело. Твоите добри дела, Синайи, са в твоите речи, не в учени празнословия за шериата, не в богословска схоластика, не в астрологията, а в твоите стихове се съдържа полезно знание. Твоите стихове са и твоето потомство и това потомство е много по-добро от физическото.
И ходжа Ахмад посъветвал Синайи веднага да се заеме със създаването на голяма поема, като го обезпечил за времето на работата по нея.
Така била създадена "Градината на истината".

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy