Притчите

-Искам да наема тази гора за три месеца - казало Лятото. - Ще платя в брой. Колко искате?
-Скъпо взимаме - отвърнали дърветата.
-Имам пари, с лопата да ги ринеш - отвърнало Лятото и извадило пачка зелени.
С всяко дърво, с всеки храст, с всяка вейка се разплатило богато, покрило цялата гора със зелени листа и и станало стопанин за три месеца.

После дошла Есента.
-Бих желала да поживея тук за известно време. Какъв е наема?
-А в какво ще платиш?
-В злато.
Скъпо се наложило да плати Есента, но тя не била сметкаджийка, пък и не можела да даде по-малко от Лятото, разбира се.

После дошла Зимата.
-Харесва ми тази гора. Ще се настаня тук за три месеца. Колко взимате? Ше платя десет пъти повече.
И със щедра ръка започнала да сипе сребро и диаманти, докато не засипала гората до колене.
Минало време и богатствата на Зимата били отнесени от водата, както често се случва със съкровищата.

После дошла Пролетта.
Тя нямала с какво да се разплати. Но за нейното идване, всички дървета се нагиздили. Постлали зелен килим за скъпата гостенка и я посрещнали с цветя. Защото тя дошла като скъп приятел, а не като наемател.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy