Притчите

Млад монах постъпил в манастир и първата му задача била да помага на останалите в преписите на църковните книги.
След като поработил седмица, той забелязал, че всички правят преписи на копия, а не на оригиналите. Учуден от това, се обърнал към отеца-настоятел:
-Отче, нали, ако някой е допуснал грешка в първото копие, тя ще се повтаря вечно и нито ще бъде поправена, нито ще има с какво да се сравни!
-Сине,-отговорил му стария монах-ние работим така от стотици години, но ... има нещо вярно в твоите разсъждения.
С тези думи се спуснал в подземието, където в огромни сандъци се пазели оригиналите, неотваряни от столетия. И изчезнал.
Сле като не се върнал с часове, младият монах обезпокоен тръгнал да го търси в подземието. Намерил го веднага. Старецът седял пред дебела книга от телешка кожа, биел главата си в камъните на стената и издавал отчаяни стонове.
-Какво Ви е, свети отче?-изплашено възкликнал младежът.
-Celebrate*,- простенал отецът-настоятел-думата беше "celebrate", а не "celibate"**!

celebrate*- радвай се, празнувай
celibate**- въздържай се

Публикувано от Gloxy-Floxy