СЪЛЗИТЕ

Две сълзи се откъснали от прекрасните и очи-големи и нежни. Скоро компанията им се увеличила с още няколко. Спускайки се безшумно по бузите и, те тихичко разговаряли:
-Какво и е?
-Тя плаче!-авторитетно казала най-голямата.
-Защо?-попитали останалите в един глас.
-Навярно и е тъжно...-замислила се голямата сълза-или пък точно обратното-от радост.
Най-малката сълзичка изписукала с тъничко гласче:
-А нима това е весело, да плачеш?
-Разбира се, че не, глупаче-усмихнала се снизходително голямата сълза.
Малката се учудила:
-Ама че странно, защо тогава въобще го прави? Ето, аз обичам да се веселя!-и бързо се пързулнала надолу по бузата, оставяйки само тъничка следа.
-Мъничето още не разбира, че без сълзи няма дълбочина на чувствата-въздъхнала голямата сълза.

Публикувано от

0 Response to "СЪЛЗИТЕ"

Публикуване на коментар