Притчите

В едно бедно селце се родило момче. То прекарвало дните си безсмислено, механично и монотонно, също като останалите обитатели на това загиващо село, без идея какво да направи с живота си. Една прекрасна нощ младежът сънувал морето. Нито един от селяните никога не бил виждал морето, така че никой не можел да потвърди, че някъде по света съществува безгранична водна шир.

Когато младият човек казал, че ще тръгне да търси морето от съня си, всички посочили с пръст надолу и го нарекли лунатик. Но той, въпреки всичко, тръгнал и се скитал дълго време, докато не се озовавал на кръстопът. Там избрал най-лекия път и след няколко дни достигал до село, чиито жители водели мирен и проспериращ живот. Когато той им казал, че се скита с надеждата да намери морето, те започнали да го убеждават, че е загуба на време и ще бъде по-добре да остане в това село и да живее щастливо като всички тях. В продължение на няколко години младежът живял в изобилие. Но една нощ той видял отново морето и си спомнил за неосъществената мечта. Младият мъж решил да напусне селото и отново да тръгне на път. Казал сбогом на всички и се върнал при кръстопътя. Този път поел в друга посока. Вървял дълго и накрая стигнал до големия град. Възхитен от многолюдието и разнообразието, решил да остане там. Учил, работил, веселил се и с времето забравил за целта на пътуването си. Въпреки това, няколко години по-късно той отново видял в съня си морето и си помислил, че ако не изпълни младежката си мечта, напразно ще пропилее живота си. Затова се върнал на кръстопътя и избрал третия път, който го отвел в гората. На една поляна видял хижа, а пред нея не е твърде млада, но красива жена, която простирала пране. Тя го поканила да остане с нея, защото мъжът и отишъл на война и повече не се завърнал. Момъкът се съгласил. В продължение на много години те живели щастливо, отгледали децата си, но когато нашият герой остарял, отново видял морето в съня си. Оставил всичко, към което се привързал в продължение на много години и отново се върнал на кръстопътя. Поел по последния, най-труден път, стръмен и скалист. Придвижвал се трудно и започнал да се страхува, че скоро силите му ще се изчерпят. Оказвайки се в подножието на голяма планина, старецът решил да я изкачи с надеждата поне отдалеч да зърне морето от мечтите си. Няколко часа по-късно на края на силите си, той стигнал до върха на планината. Пред него се разкрила безкрайна шир: старецът видял първото разклонение на пътя и селото, където жителите водят проспериращ живот, както и големия град, и къщата на жената, с която прекарал много щастливи години. Далеч на хоризонта видял синьото и безгранично море. И преди да спре измъченото му сърце, мъжът със сълзи на съжаление забелязал, че всички пътища, по които вървял, завършвали до морето, но той не извървял докрай нито един от тях.

Публикувано от Gloxy-Floxy