ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА И ПРИЯТЕЛСТВОТО

Срещнали се Любовта и Приятелството. Любовта попитала:
-За какво си нужно ти, щом мен ме има на света?
-За да оставя усмивки там, където ти оставяш сълзи-отговорило Приятелството.

Публикувано от

12 Response to "ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА И ПРИЯТЕЛСТВОТО"

  1. Анонимен Says:
    13 ноември 2009 г., 12:13

    А и за да подготви "почвата" там където Любовта още не е отишла

  2. Gloxy-Floxy says:
    27 ноември 2009 г., 15:36

    :) Понякога става и по този механизъм.

  3. nav says:
    19 януари 2010 г., 17:52

    Не зная вси4ки ‘механизми’ Глокси, но съм твърдо ‘с’ Аноним . , защото нямам спомен за приятелство след любов. Абсурд!

    И отговора за необходимостта е с мн. лъчи: най.светлият от които е че приятелството е най –ценното човешко качество, а любовта е Божи дар!... и не могат да се сравняват.(и не бива)

  4. Gloxy-Floxy says:
    19 януари 2010 г., 18:12

    Колко жалко, че нямаш такъв спомен. Защото това означава да завършва с омраза или пълно равнодушие.

  5. nav says:
    20 януари 2010 г., 17:41

    Защо ме караш да го кажа? Любовта дава толкоз мн.сили ,че приятелство след нея те кара да се усещаш ........ съжален!... Е да , жалко.
    //нищо,де...животът е синусоида...почти ;)//

  6. Gloxy-Floxy says:
    20 януари 2010 г., 18:33

    :) За любовта е вярно и за синусоидата тъй също. И ако успееш да приемеш овреме второто, не би трябвало да се чувстваш съжален.
    Това, че е различно, не значи, че не може да е топло и е далеч за предпочитане пред изстинала или агонизираща любов.
    Поне аз така си мисля. Но хората, разбира се, изживяват по различен начин.

  7. nav says:
    22 януари 2010 г., 10:14

    Привет!
    Ако дадеш за пример брака ,където любовта продължава в приятелство, знай, 4е той отива към залез / сега ве4е голям % се разпада/. Ако от реала минем към книги, филми, ТВ , къде има приятелство след любов и какво е то?

  8. Gloxy-Floxy says:
    22 януари 2010 г., 11:31

    :)) Аз не съм тук за да пиша изповеди за живота си и да привеждам доказателства, Нав. Нито настоявам да убеждавам някого в нещо на всяка цена. Всеки си има своя истина.
    Не бих казала нещо повече от това, че моите любови не са завършвали с враждебни отношения, което вероятно се дължи на факта, че съм мислеща, прощаваща и умея да изплувам над емоционалната си неудовлетвореност що се отнася до случаи, в които съм била губещата страна. А за обратните случаи ..., ами и мъжете са били съответни :).
    Ако човек предпочита/настоява да се прикове към болката, никой друг не може да му помогне.

  9. Raina says:
    28 януари 2010 г., 12:28

    яяя, на каква интересна дискусия попаднах :)
    С Глокси съм. Твърдо.
    Една позната умираше от рак. Покани на прощално парти най-близките си приятели, сред които и бившите си любовници.

  10. Gloxy-Floxy says:
    28 януари 2010 г., 12:47

    :) Благодаря!

  11. Анонимен Says:
    9 април 2010 г., 18:43

    попаднах на интересната дискусия в точния момент
    благодаря на Глокси за притчата и чудесния коментар
    подейства ми като лекарство срещу болката
    да простиш е просто божествено

  12. Gloxy-Floxy says:
    9 април 2010 г., 19:13

    :)

Публикуване на коментар