Притчите

Живеел на земята един човек. Той бил много беден и затова винаги в лошо разположение на духа. Имал старо куче,с което се държал много жестоко. Какасбал (зъл дух) видял това и решил да се възползва от злочестината на животното.С тази мисъл в главата се появил пред него:
-О,горкичкото! Защо си толкова толкова тъжно? Разкажи ми, какво се е случило?
-Как да не тъжа, като господарят ми ме бие през цялото време?
-Разбирам! Тогава ти трябва да избягаш от него!
-Не, той е мой господар и аз му дължа преданост! Не мога да го напусна за нищо на света!
-Но той не може да оцени предаността ти!
-Това няма значение, аз пак ще я запазя!
Какасбал не оставял кучето на спокойствие,докато то не отстъпило:
-Добре! Какво трябва да направя?
-Дай ми душата си!
-А какво ще получа в замяна?
-Всичко, което поискаш от мен.
-Тогава искам толкова кокали, колкото косми има върху тялото ми!
И Какасбал започнал да брои космите в кучешката козина. Почти бил стигнал до опашката, когато кучето си спомнило за верността към господаря си и рязко мръднало.
Какасбал загубил точното място, докъдето бил стигнал.
-Защо мърдаш? Загубих бройката!-оплакал се той.
-Всичко е заради тия проклети бълхи, които ме мъчат денонощно. Просто започни отначало.
Сто пъти Какасбал започвал да брои отначало и сто пъти не успявал да преброи космите докрай, защото кучето започвало да се чеше "заради бълхите".
-Край!Предавам се! Повече няма да броя! Ти ме измами, но и ми даде добър урок - много по-трудно е да купиш кучешката душа, отколкото човешката!

Публикувано от Gloxy-Floxy