Някъде около 1001-вата нощ ...
Шехерезада връхлетя като пустинна буря в покоите на царя, а по-силно от очите и гореше единствено яростта в душата и. Тя се закова пред смаяния Шахриар и избухна:
- КРАЙ! ПИСНА МИ!
Гневните и думи бяха придружени с тропване с крак, но естествено сърмената и пантофка не произведе никакво "ТУП!", само гривните около глезена и зазвъняха. После отново зазвъня гласът и:
- Едва ли някога бихте могъл да си представите какво чух от главния евнух тази вечер ... Останалите жени от харема негодували, че прекарвате нощите си с мен! Разбирате ли, Ваше Величество, вече толкова дълго разказвам приказки, че всички са забравили защо го правя въобще?! Нощ след нощ слагах главата си на дръвника и опитвайки се да спася нея, спасявах и техните кокоши глави. А те, видите ли, негодували! И защо, моля ви се? Защото още носят глави на раменете си? Е, добре! Отрежете ми главата! Отрежете я още утре сутринта! А сега ... О, сега, разбира се, отивам да се наспя!
Бурята внезапно смени посоката си и се понесе към харема.
А в царските покои ... е, това вече не знам, защото краят е ваш. :)
Като така и така зачекнах темата в Прогимназиалните сутринта, внезапно ми се прищя да поимпровизирам. :D
Публикувано от Gloxy-Floxy
2 октомври 2012 г. в 22:24
Страхотна импровизация:))))
2 октомври 2012 г. в 22:39
Мерси, ама на мен защо никой не иска да ми до/напише приказка, м?! :)
2 октомври 2012 г. в 23:25
Понеже ханъмите били ято щастливи кокошки, а неговата прекрасна Шехерезада имала нужда от удобно легло (по това време матраците, създадени по разни космически технологии, още не били измислени), Шахриар издал заповед всяка от любезните му съпруги да оскубе собственоръчно жива кокошка и пак собственоръчно да подбере най-нежните перца за ложето на разгневената разказвачка, а на евнусите връчил по един пуяк и лично проследил как се справят със скубането. От шума Шехерезада така и не могла да заспи, но гледката на пищящи жени и изкълвани евнуси доста я развеселила и тя твърде бързо се пресърдила. След като гневът и се поуталожил и измолила прекратяването на наказанието, тя уловила Шахриар за брадата и го помъкнала към покоите му, но какво станало после е съвсем друга история и разказването и ще отнеме време, а вече е доста късно и ми се спи ;)
3 октомври 2012 г. в 7:49
:) Мда, събирането на перушина е древен метод за изкореняване на навика волно да се пилеят лоши думи.
Мерси!
3 октомври 2012 г. в 13:31
Чакаме още предложения, разбира се. :)