Притчите

Един горещ летен ден Настрадин Ходжа на път за града спрял да си почине от жегата в селски хан. Изпил един чай, щяло му се още да похапне и да полегне, но му оставали малко пари и се надигнал с нежелание да продължи пътя си. Тогава го спрял властен глас:

- Ей, ти! Искаш ли да изкараш някоя пара?

Насреща му стояли двама мъже, които, по вида си личало, били местния бей и селския мула.

- Уважаемият бей, - започнал мазно мулата - има нужда от работник да зазида голямата дупка, която се отворила в оградата на имота му. Ако се захванеш утре рано и свършиш тази работа добре, ще получиш двадесет ...

- Не, петнадесет! - прекъснал го рязко беят.

- Разбира се, разбира се, петнадесет монети. Е, наемаш ли се?

Настрадин се зарадвал на възможността да сложи нещо в опразнената си кесия и се съгласил охотно. Останал да преспи  в хана. Когато го настанявал, ханджията му пожелал успех в работата на следващия ден и го посъветвал сутринта да стане с десния крак от леглото, тъй като това без съмнение носело късмет.

Рано сутринта Настрадин се явил при бея, изслушал напътствията и се захванал за работа. Свършил я бързо и качествено и се върнал обратно в хана, където беят и мулата пиели чая си, да си вземе надницата. Когато си поискал парите, беят посегнал към кесията си, но мулата го спрял с жест на ръката и казал:

- Нека попитам нещо този човек, за да разберем заслужава ли наистина тези пари. - И се обърнал към Настрадин: - С кой крак стана тази сутрин от леглото, уважаеми?

- Не помня ... Има ли значение? - объркал се Настрадин.

- О, има, и то огромно значение! Според напътствията, които ни е оставил великият мъдрец, за да сме угодни на Аллаха, трябва всяка сутрин да ставаме от леглото с десния крак напред. Тогава и ангелите ни закрилят. А ето, аз виждам, че левият чехъл на този човек е по-изтрит. Значи той като всички бедняци не спазва напътствията на мъдреците и после се жалва, че не намира сполука. Върви си, не заслужаваш тези пари - махнал той с ръка към Настрадин - и не забравяй как да постъпваш занапред, за да не останеш цял живот дрипав голтак!

Настрадин разбрал каква е работата и си тръгнал. 

А на следващия ден в селото се явил човек, толкова прашен от път, че лицето му не се виждало. Почернелият пътник веднага се наел срещу нечуваната сума от петдесет монети спешно да отводнява градината на бея. Незнайно как в рекичката, която течала през имота, паднал огромен дънер, преградил я и тя се разляла из цялата градина.

Когато работникът се явил да си вземе изработеното, мулата попитал и него с кой крак е станал сутринта от леглото.

- С десния - отвърнал спокойно той.

- Така ли, а как ще го докажеш? - хитро се подсмихнал мулата.

- Аз съм обикалял надлъж и нашир, - казал пътникът - събрал съм цялата древна мъдрост и знам - когато има работа с мошенници, човек трябва да има два десни крака, за да му върви!

Настрадин изтрил с един жест чернилката от лицето си и си вдигнал крачолите. На краката му действително били нахлузени два десни чехъла.