Притчите

Имало едно време един беден момък. Той си вадел хляба като работник в най-големия чифлик в областта. Чифликчията го карал да работи до изнемога, а му плащал колкото да не е без хич.

Един ден старата му майка, която била единственият му близък човек на света, казала:

- Слушай, сине, сърцето ми се къса да те гледам как се мъчиш! Защо не останеш у дома и да ходиш в гората за дърва, а аз ще ги продавам на пазара. Все ще изкараме колкото да не умрем от глад.

Момчето я послушало и на следващата сутрин нарамило брадвата да ходи за дърва. Майката му подала загъната кърпа и му рекла:

- Имаме само хляб от сорго. Малко е, но е вълшебен. Дава много сила, само че трябва да го изядеш чак тогава, когато видиш, че се е превърнал в мед.

Тръгнал момъкът за гората и когато стигнал, вече бил огладнял. Разгънал кърпата, но хлябът си бил хляб. "Много бързам" - помислил си момъкът, запретнал ръкави и се хванал за работа. Сякъл дърва до обяд, много се изморил и изгладнял, та пак разгърнал кърпата. Но още не било станало никакво вълшебство. Криво му станало, но не погазил майчината заръка. Хванал се отново за работа и трупал дърва, докато взело да се свечерява. Вече примирал от глад и с нетърпение разгърнал кърпата. Но и този път мед нямало.

- Излъга ме ти, майко! - възкликнал с огорчение той и решил, че няма какво да чака повече, отхапал един залък ... Отхапал втори и тихо прошепнал: - Прости ми за лошата дума, майчице! Права беше, по-сладък от мед е хлябът ти!