Притчите

Днес е рожденият ден на Нилс Бор, може да ви е направило впечатление логото на Гугъл. И по тоя повод няколко кратки истории:

Алпинисти

Една късна вечер Нилс Бор и жена му Маргарита в компанията на един млад физик се прибирали от гости. Младежът тренирал алпинизъм и с увлечение разказвал за любимия си спорт. В един момент вдъхновението му достигнало дотам, че предложил да демонстрира уменията си на най-близката сграда. Миг по-късно се катерел по фасадата, а след него и Бор. Маргарита ги наблюдавала ужасена. В това време се чули свирки и сградата изведнъж се оказала обградена от полицейски кордон. Оказало се, че е клон на банка.

Всъщност, ако сте срещали Поне Един физик през живота си, това въобще няма с какво да ви изненада. :)

За всеки случай

Над вратата на селската си къща Нилс Бор закачил подкова за щастие. Виждайки я, един от гостите му се изумил:

- Нима Вие, великият учен, вярвате, че парче огънато желязо носи щастие?

- Не, разбира се, че не вярвам. Но знаете ли, казват, че тя носи щастие и на тези, които не вярват в това - отвърнал Бор.

Икономия на електроенергия

Веднъж, намирайки се в Швеция, Бор се отправил в компанията на приятели да посреща брат си. На гарата отишъл да вземе перонни билети за всички. Когато се върнал с билетите, казал:

- У нас в Дания билетните автомати работят с електричество. А тук, преди да пуснеш монетата,  трябва да стъпиш на една платформа и автомата заработва под силата на тежестта, без да се пилее скъпа електроенергия.

Но кондукторът не приел еко-билетите, като обяснил, че това всъщност не са билети, а квитанции от кантара-автомат, на който кой знае защо той се е премерил няколко пъти.

Когато бях дете, в Търново на автобусната спирка на Халите имаше такъв кантар. Отпечатваше теглото на същите розово-червени картончета като влаковите билети. :)

Как един учен намира много последователи

Когато Нилс Бор посетил Съветския Съюз и се събрали да го видят несметен брой физици, го попитали как му се е отдало да създаде такава силна школа и да събере такъв голям брой ученици. 

- Никога не съм се притеснявал да кажа на учениците си, че са глупаци - бил отговорът предаден от преводача.

Всъщност нямало професионален преводач, а тази роля била поета от един от съветските физици. Но като усетил брожение в редиците от учени, той се консултирал с Бор, дали правилно е предал думите му. Грешката се оказала на преводача, а истинският отговор бил:

- Никога не съм се срамувал да призная на учениците си, че съм глупак.

А присъстващите взели преводача на майтап, твърдейки че се е опитал да припише на Бор маниерите на собствената си школа.