Притчите

Днес е Световен ден на хляба/прехраната и подобно на вчерашния международен ден за блогърска солидарност, всяка година си има тема, научих вчера при ДиАни. Аз съм далеч от земеделските кооперации като ключ към изхранване на света, но винаги с готовност разказвам приказки и притчи за хляба.

Малкият Рустем и баба му вървели по улицата. На земята лежало парче черен хляб. Бабата спряла, прошепнала една благодарствена молитва към Алах, взела късчето хляб, почистила го и го вдигнала на един крайпътен камък.

- Защо направи това? - учудило се момчето. - Та той е изсъхнал и мръсен.

Баба му го погалила по главата и му разказала такава история ...

Живял някога селянинът Якуб. Той бил земеделец. Трудел се усърдно на обширната си нива с пшеница. Получавал добра реколта, с която се изхранвало многобройното му семейство, а той бил доволен, че децата му са здрави и весели. Завидял му дяволът, защото той много се ядосва, когато хората са весели и доволни и започнал да го дебне, за да му навреди. Били добри години, а когато всичко върви добре, хората малко по малко губят благодарността си към бога, която ги защитава, защото си мислят, че е естествено да е така през цялото време. Същото направил и Якуб. И тогава се намесил дяволът - една нощ подпалил пшеничната му нива. Изгоряло не само неговото жито, а и на много други хора от селото. Тогава започнал Якуб да отправя молитви към Алах, да им прати нещо за ядене, за да не загине семейството му от глад. Един ден видял на улицата да се търкаля такова малко, изсъхнало парче черен хляб. Блеснала радост в очите му и понечил да го вземе. Но го изпреварил сина на един заможен човек от селото, който не бил пострадал от пожара. Момчето видяло гладния му поглед, ритнало хляба в една локва и го стъпкало с крак. На Якуб даже сълзи му потекли от очите, а когато ги видяло злобното момченце се разсмяло и избягало.

В тази година Якуб и две от децата му умрели от глад.

Този селянин бил баща ма бабата на Рустем. Затова тя за цял живот запомнила този къшей черен хляб, който можел да спаси живота на баща и. Затова през целия си живот отправяла благодарствена молитва към Алах за всяко късче хляб, което е изяла и което са изяли децата и внуците и. Затова вдигнала изсъхналото парче от земята и го оставила на видно място - може да потрябва на някой гладен.

преразказано в съкращения по Енвер Байрамов

А от мен, не ми омръзва да го напомням: Отнасяйте се с уважение към храната и не се отвръщайте от хляба!