Притчите

Имало едно време една принцеса, на която и било време да се омъжи. Само че била твърде умна, зряла и отговорна и точно това и бил проблемът. Защото си давала ясна сметка за качествата, които трябва да притежава един бъдещ цар, за да управлява успешно царството си, а те не са малко. Успешният кандидат, разбира се, трябвало да бъде смел и мъжествен, което било по-лесната част от нещата, но трябвало да бъде и предвидлив стратег, а също и умел мениджър и финансист. Иначе каквито и съветници и министри да се навъртат наоколо, ако не ги наблюдава вещо око, палати и богатства могат да се стопят точно толкова бързо, колкото в "Аладин и вълшебната лампа". Или пък никога да не се появят, ако е от някое по-скромно царство и тя да царува над един народ, измъчван от недоимък.

Принцесата имала много достойни кандидати, но все поклащала глава "знам ли, знам ли" и не я карало на сериозни решения, докато един ден не се появил принц, който успял да и грабне ума и душата със сърдечността си. Той имал много качества, но не го бивало особено във финансовите магии и мениджмънта. На принцесата много и се искало да приеме ръката му, защото сърцето му ясно, че вече била приела, но и се тревожела за това, което не е умеел, а още повече за това, че не го смятал за важно. Тя седнала в царската градина с една везна и се потопила с теглилките в дълбоко мъдруване - ако прибавим на лявото блюдо това, а махнем от дясното онова ... Принцесата мислела, и мислела, и направо щяла да и се пръсне главата. Слагала, отнемала и все не се доближавала до окончателното решение.

... Докато един ден принцът не долетял в градината на белия си кон, запушил и устата с целувка, метнал я на коня и отлетял.

Вдигнали сватба и живели дълго и щастливо до края на дните си, защото се обичали и се подкрепяли, а това, което принцът не знаел, тя му го прошепвала на ушенце. И аз бях там, и аз ... не, още не съм била, но много се надявам точно така да стане, защото моята принцеса наистина го заслужава.

Да пием за решителните мъже, които не оставят принцесите си да си трошат нежните глави с божите работи! Хубаво е, разумно е човек да е предвидлив, но браковете ги благославят от небесата, мен ако ме питате.

Наздраве! :)