В единствената сутрин, в която можех да се наспя ...

... призори ме събуди Вятърът,
който се опитваше да ми открадне прането.
Навън Лятото и Зимата танцуваха  танго,
докато  Есента се чудеше
кого от двамата предпочита за партньор.
Опитвайки се да си удавя главоболието
в чашата с кафе,
видях през прозореца уникална гледка:
зелената корона на тополата
върху бял облак
на синьото небе,
което ме накара да не съжалявам (чак толкова),
че не успях да се наспя в единствената сутрин,
в която можех.
Облаците все още са красиви,
отивам да флаш-о-творя (мрънкайки) ...
Преместихте ли си стрелките на часовника?


Публикувано от

0 Response to "В единствената сутрин, в която можех да се наспя ..."

Публикуване на коментар