Притчите

Не знам кога точно се е случила тази история, но при всички случаи в съвременността ...

По време на експедиция в Перуанските Анди, на границата между Боливия и Перу нашата група пътешественици срещна група учени от ООН. Те долетели в този отдалечен край на цивилизацията, за да научат индианците кечуа и аймара на по-ефективно земеделие. Полята на потомците на древните маи са разположени по отвесните планински склонове на височина до четири хиляди метра. Затова борбата с природата за реколта от сладка царевица или пшеница даже трудно може да се нарече земеделие. Използва се всяко свободно кътче земя, терасира се, а като се има предвид и че на тази височина има недостиг на кислород, разбираш, че това са мъжествени хора, несвикнали да чакат милост от природата. Какво било изумлението на учените, когато на предложението им да използват торове и изкуствени препарати индианците казали твърдо "не". А дословно:

Колко ни порази това е трудно да се предаде с думи. Но започнахме да забелязваме подобно отношение навсякъде наоколо: хванал си риба - кажи "благодаря" на реката, отсякъл си дърво - посади ново. Разбирането за това, че природата с нищо не ни е длъжна и само взаимната размяна се явява естествена и честна, беше не само в кръвта на тези хора, а и във въздуха наоколо.

А у нас, мисля си, самата земя отдавна е тъжна, а въздухът ..., е, поне още е безплатен ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!