Край пътя, откъдето обикновено минавала царската карета, седели двама просяци - сляп и сакат. Когато се чул шума на колелетата, слепият протегнал ръка напред и започнал да нарежда:
- Царю, подай ми милостиня!
А сакатият, с протегнати към небето ръце, казвал:
- Царю на царете, подай ми милостиня!
Каретата отминала, но не след дълго се явил слуга от царския дворец и донесъл на слепия голяма купа с ядене. Слепият започнал да яде и се присмял на сакатия:
- Гладен ще останеш ти, като не знаеш на кого да се молиш!
Но храната била твърде много и когато се заситил, дал остатъка на сакатия. Той доял каквото имало в паницата и тогава на дъното блеснали две златни монети. Сакатият ги грабнал и хукнал да бяга толкова бързо, колкото му позволявал сакатият крак.
На следващия ден край пътя седял само слепият и протягал ръка за милостиня. Когато пристигнала царската карета, този път спряла и царят слязъл да говори с просяка.
- Получи ли яденето, което вчера ти изпратих? - попитал царят.
- Здрав да си, царю, нахраних се донасита! - отвърнал просякът.
- Всичко ли изяде?
- Не, ядох, колкото можах, и остатъкът дадох на сакатия.
- Да-а-а, - тъжно поклатил глава царят - май ще е по-добре, когато протягаш ръка, и ти като него да започнеш да казваш "царю на царете"!
асирийска приказка
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Помощ от бога и от царя"
Публикуване на коментар