Малка нощна приказка

Беше вечер ... Прозорецът беше отворен ... Ръмеше дъжд ...
Изведнъж на перваза ми се приземи премръзнал Ангел. Белоснежните перца на крилата му бяха мокри, а нежното му лице беше тъжно. По него се стичаха дъждинки ...
- Здравей - казах му аз.
- Здравей - отвърна ми Ангелът.
- Как попадна тук, мили? Защо летиш под дъжда?
- Това ми е работата.
- Нима ангелите работят? - учудих се аз.
- Разбира се. Нашата работа е да свързваме самотните сърца. Нима не знаеш? - на свой ред се учуди Ангелът.
- Май съм чувала ... някога ..., някъде ... А какво правиш тук?
- Толкова дълго летях. Прелетях половината свят. Толкова се изтощих. Крилата ми са мокри и тежки, а ти на всичкото отгоре ме питаш какво правя тук?! - упрекна ме той.
- Когато ми разкажеш, ще зная.
- Нося ти Целувка. От далечна-далечна страна ... От Него ...
- Къде е? Давай я по-скоро!
Ангелът оброни глава и въздъхна тежко.
- Какво има, къде е целувката?
- Вятърът я изтри.
- О! Без следа?
- Само малка част остана.
- Дай нея тогава - протегнах със смях аз ръка.
- Останалото го изми дъжда ...
- И нищо ли не остана?
- Нищо, съвсем нищо - Ангелът не смееше да ме погледне. - Не си изпълних работата, не съединих самотните сърца!
Той изглеждаше толкова нещастен и изведнъж заплака. Дожаля ми за него. Помислих малко и го попитах:
- Искаш ли да ти помогна?
- Как? - оживи се той.
- Ще занесеш моята целувка на Него. - Целунах мокрото му крило и го подканих: - Тръгвай!
Ангелът въздъхна. Тъжно погледна първо мен, после мрачното петербургско небе ... След това разпери уморените си крила и полетя ... Към далечна-далечна страна ... При теб! За да ти донесе моята Целувка ...
Аз ще остана на прозореца ...  Да чакам ... И да се надявам, че си я получил!

Хелън Портланд

Много сладка приказка! Ще взема и аз, преди да си легна, да надникна навън. :D Още повече тук нямаме никакъв Дъжд! Но ако на мен ми изиграе такъв номер, никак не залагам на благородството си и че няма да му оскубя перушината. 
Лека ви нощ! :)

При копиране на материали от блога посочвайте източник!

Публикувано от

2 Response to "Малка нощна приказка"

  1. Анонимен Says:
    22 октомври 2012 г., 6:25

    Не схванах нищо поучително в тази "притча" . А това накрая с перушината ми дойде съвсем в повече .Накратко "тъпня" на тъпия автор или авторка ( да и оскубя перушината).

  2. Gloxy-Floxy says:
    22 октомври 2012 г., 7:14

    Който търси - намира, който не търси - него го намират ... или пък не. :D
    Примерна поука: Ако небесните сили/посланици/etc не носят очакваното, помогнете им да си свършат работата или продължавайте да блеете тъжно през прозореца и да стенете вътрешно, че нищо не се получава (във всякакви буквални и преносни смисли).
    Апропо, аз истински притчи от много време насам пускам изключително рядко, защото в масовия случай на хората не им се търси иносказанието. Даже от време на време пускам провокации под формата на текстове с благозвучни, но съвсем прозрачно-фалшиви изводи и никой не реагира. :)
    А понякога пускам просто приказки и ги отбелязвам с най-близкия възможен етикет. И така са прекалено много и ще ги редуцирам в скоро време.
    Инак, всеки е свободен да скубе чиято перушина намери за добре, стига да е готов да понесе последствията. :)

Публикуване на коментар