Димитровден

Честит празник на всички именници!

Според една песен на небето се провинили свети Димитър и свети (архангел) Михаил. Те допуснали да изгори Света гора и господ наредил да ги затворят в тъмницата му. Празниците и на двамата светци се празнуват в късна есен. След затварянето им настъпили големи бедствия в началото на зимата: тежки мъгли и слани и съпровождащият ги неизбежно глад. Народът си представя подобно на езическите богове светците в роднински връзки помежду си. Света Петка и света Неделя били леля и тетка на двамата затворници. Знаем, че в действителност те нямат нищо общо помежду си. Те помолили господ да пусне провинените, защото иначе всичко щяло да изгине. Господ обаче не се съгласил. Тогава те се обърнали към божата майка да използува влиянието си пред сина си и да освободи затворниците. Господ се съгласил и отговорил: 
Леле мале, леле стара мале, 
у тебе са ключовете!
Та отключи тъмницата,
та отпусни свет Димитър. . .
Така ключовете от божия рай или черната земя, където са мъртвите и където господ е затворил двамата светци, се намират пак в ръцете на Богородица, която за народа играе ролята на подземна богиня, каквато е Персефона. Света Петка и света Неделя са от нейното небесно обкръжение. С разрешение на бога те пускат двамата светци и мъглите спират, ледовете се стопяват, времето се оправя и по земята всичко започва да се развива. Затварянето на светците се свързва с появяването на бедствията, освобождаването им — със събуждането отново на природата.

В друга песен свети Иван се оплаква на бога, че някой му откраднал златния кръст — атрибут на кръщението. Крадецът се оказва пак свети Димитър. Народът не иска да прости на този светец покровителството на византийската войска в Солун и борбите с българите, описани в неговите «Чудеса». Свети Димитър е изправен пред съд и свети Иван кани светците:
та отиде сред земята 
на могилка, че извади 
меден кавал, та засвири 
на милина, на сбирщина.
Събрали се светиите,
съдили го строга съда,
осъдили свет Димитър,
хвърлили го в джендем земя.
По земята отново настъпил глад. Господ повикал свети Иван и му дал ключовете да пусне на свобода затворника. След освобождаването на светеца природата отново се събужда.

Иван Венедиктов, "Златният стожер на прабългарите"

Публикувано от

2 Response to "Димитровден"

  1. Анонимен Says:
    28 януари 2013 г., 11:47 ч.

    koeto mi trybva go nyma

  2. Gloxy-Floxy says:
    28 януари 2013 г., 11:49 ч.

    А какво ти трябва?

Публикуване на коментар