Притчите

Договарящите се страни седнали от двете страни на масата, а между тях като сянка се настанил преводачът. Всички мълчали.
Започнал Той:
-Аз те обичам.
Тя трепнала, но Преводачът и направил знак и казал:
-Той казва:"Имам търпение, готов съм да слушам и да се опитам да те разбера."
Тя се засмяла и казала горчиво:
-Винаги си умеел да говориш красиви думи, а дела от теб навярно никога няма да дочакам.
Преводачът се обърнал на другата страна и предал:
-Тя казва:"Аз също те обичам. Само любовта ми помогна да издържа всичко това."
Той заговорил и в гласа му звучала мъка:
-Повече не мога така. Нищо от това, което правя не ти харесва. Критикуваш ме през цялото време.
Преводачът отново се обърнал:
-Той казва:"Имам силно и ранимо его. То ме кара да възприемам всяка твоя дума като нападка и неволно започвам да виждам в теб враг."
Тя Го погледнала, вече без ненавист. Вече с тази жалост, от която до любовта е половин крачка.
-Ще се опитам да запомня това, но и ти трябва да престанеш да бъдеш дете. Трябва вече да пораснеш в четвъртото десетилетие.
Преводачът се обърнал ...
... Те си тръгнали рамо до рамо, почти ръка за ръка. На прага Той се спрял, върнал се при преводача, потупал го по рамото и възкликнал:
-Братко, ти си професионалист! Къде се учи това, а?
Преводачът не отговорил, уловил Нейния поглед и превел:
-Той казва:"Искам да се науча да Я разбирам сам!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy