Притчите

Гъската отишла в градината, за да провери дали всичко е наред. Гледа, на зелката седи някой.
-Ти какво си?-попитала Гъската.
-Гъсеница.
-Гъсеница? А аз съм Гъска. Ама че весело, Гъсеница и Гъска!
Гъската пляскала с криле от удоволствие, защото такова интересно съвпадение никога през живота си не била срещала. И изведнъж млъкнала.
-Ти защо не пляскаш?
-Нямам с какво. Виж, нищо нямам! - показала Гъсеницата.
-Нямаш криле - досетила се Гъската. - Как летиш в такъв случай?
-А аз не летя, - признала си Гъсеницата - само пълзя.
-Аха, - спомнила си Гъската - роденият да пълзи не може да лети.
Те помълчали. И после Гъската казала:
-Искаш ли да те науча да летиш? Не е трудно, ако имаш способности, бързо ще се научиш.
Гъсеницата се съгласила охотно. Занятията започнали на следващия ден.
-Така! Това е земя, а това е небе. Ако пълзиш по земята, просто пълзиш, а ако пълзиш по небето, значи летиш.
Така говорела Гъската, тя била силна в теорията. Изпод зелката се подала нечия глава:
-А може ли и аз? Ще седя тихо.
-Ти какво си, също Гъсеница?
-Не, аз съм Червей. Но ми се иска да летя ... - Червеят се смутил, но добавил - Това ми е мечта от детството.
-Добре! - казала Гъската.- Сядай и слушай! И така, спряхме се на небето...
Те се занимавали всеки ден до обяд. Червеят особено се стараел. Седял без да мръдне и гледал учителя в устата. Вечер старателно си готвел уроците. Не минало и месец и Червеят можел безпогрешно да посочи къде е небето.
Гъсеницата не се отличавала с такава прилежност. По време на уроците се занимавала бог знае с какво-плетяла паяжина и се омотавала в нея, докато не се превърнала от жива, подвижна гъсеница във восъчна кукла.
-Така работа не се върши! - сърдела се Гъската. - Сега разбирам, Гъсенице, че ти никога няма да полетиш. Виж, Червеят ще полети, за него съм спокойна.
На Червея му било приятно, че го хвалят. Той и преди не се съмнявал, че ще полети, по всички предмети имал шестици.
И един ден, идвайки на занятието, Гъската заварила само Червея.
-А къде е Гъсеницата? - учудила се тя.
-Тя отлетя, - казал Червеят - ето вижте. Виждате ли?
Гъската погледнала натам, накъдето сочел Червеят. И видяла Пеперуда. Червеят я уверявал, че това е Гъсеницата, само че са и пораснали крила. Пеперудата пърхала във въздуха и даже Гъската не можела да я настигне. Вярно, тя била силна в теорията, но все пак била домашна птица.
-Е, добре, - въздъхнала Гъската - продължаваме занятията.
Червеят съсредоточено погледнал учителя и се приготвил да слуша.
-И така, - казала Гъската - за какво говорехме вчера? Струва ми се, че се спряхме на небето.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Обстойно предупреждение към нарушителите-тук.

Публикувано от Gloxy-Floxy