Притчите

-Човече? Човече, къде си?
-Тук съм, Татко - човекът излязъл иззад дървото, смутено прикривайки се с ръце.
-А защо така си почервенял?
-Ами аз тук ... - човекът въздъхнал - изядох я. Не издържах. Прави с мен каквото поискаш.
-Ти вече си голямо момче, а пъхаш в устата си всякакви гадости! Не ти ли казах да не ядеш незрели ябълки?
-Каза ми, - виновно погледнал човекът - но те са толкова красиви ...
-Е, какво толкова! Изял си я, повече не прави така!
-Няма ли да ме накажеш? - изненадал се човекът.
-Как искаш да бъдеш наказан? Да те набия?
-Нее! - поклатил глава човекът. - Аз помислих и всичко осъзнах. Вината ми е огромна и съм готов да понеса най-суровото наказание. И багажа си събрах.
-Багажа? А за къде?
-Ами ... за мен тук няма повече място. Затова си помислих ...
Творецът погледнал строго човека:
-Ясно! А жена ти?
-Нека тя остане тук - тъжно казал човекът. - Ще си намери друг мъж. Ти ще и направиш, нали?
-Дума да не става - изскочила жената от храстите и хванала мъжа си за ръката. - Където ти, там и аз. Не забравяй, че аз те накарах да я опиташ.
-Няма ли да останеш, наистина? - попитал Творецът. - Ще ти слепя друг мъж или два, ако искаш. Имам много кал.
-Не ми трябва друг! - дръзко отвърнала жената. - Този за мен си е добър. Тръгвам с него, защото го обичам.
-Творецът въздъхнал и се обърнал към Змията:
-А ти какво ще кажеш, коварна изкусителко?
-Тя не е виновна - бързо казала жената. - Само си вършеше работата.
-Вярно е - потвърдил мъжът. - Остави я на мира, нека остане тук.
Змията изхлипала и паднала на колене:
-Създателю! Откъсни ми краката! Аз не мислех, че те така, ... аз ... с тях по корем ще изпълзя.
Творецът уморено потъркал челото си с ръка:
-Какво да ви правя! Значи твърдо сте решили да си тръгнете оттук?
-Да! - сурово кимнал човекът.
-И ти ще тръгнеш с него?
-Да! - жената още по-здраво се вкопчила в мъжа си.
-А ти?
-И аз след тях.
Творецът се огледал встрани. От всички страни в храстите блестели очите на диви зверове и всички изразявали дълбока преданост към човека и готовност веднага да тръгнат на път.
-Е, какво! Тръгвайте, щом е такава работата!
-А Ти? - изведнъж се притеснил човекът. - Няма ли да си самотен, ако всички напуснат?
-Не се вълнувай! - усмихнал се Творецът. - Аз съм с вас, деца мои. Където и да отидете.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от Gloxy-Floxy