Притчите

Живял в малко градче библиотекар. Всеки ден четял противоречиви мъдри книги. На библиотекаря се нравела мисълта, че е мъдър човек.
Веднъж, на рождения си ден, библиотекарят разопаковал подаръците. Повечето, разбира се, били мъдри книги. Но в една позлатена кутийка лежало малко слънце. То греело толкова ярко, че светлината му причинявала болка в очите.
-Много благодаря за слънцето! - разочаровано измърморил библиотекарят неясно кому и пъхнал слънцето обратно в кутийката.
В следващия пакет имало интересна книга със заглавие "Обосноваване на своето незнание за знанието". Библиотекарят се зачел и напълно забравил за подареното му слънце. След това кутийката със слънцето се озовала в шкафа сред куп ненужни вещи.
Минали много години. През това време библиотекарят най-накрая обосновал своето незнание за знанието. Но междувременно се превърнал и в болен, треперещ старец. Един ден си спомнил за своя захвърлен подарък. Изровил в шкафа позлатената кутийка и я отворил с треперещи ръце ...
Повече никой не видял библиотекаря. Казват, че в кутийката имало малка черна дупка.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy