Притчите

Един млад ферет, влюбен в небето, си направил крила от платно, опънато върху бамбукова рамка, закрепил ги на раменете си, скочил от високо и паднал.
Отново и отново се опитвал да излети. Непрекъснато усъвършенствал крилете си и ги изпитвал отново и отново, с риск за живота си.
И в края на краищата се научил да лети-да лети и да не пада, да кръжи високо в небето с възходящите въздушни потоци и да се спуска плавно на земята. О, колко бил щастлив!
Той обучил в своето изкуство и други-всички, които обичали небето като него и също искали да летят.
Но веднъж феретът и неговите ученици видели орел.
-Некадърници! - разсмял се той. - Никога няма да летите толкова високо и толкова бързо като мен!
Учениците се разстроили. "Орелът трябва да е прав - помислили си те. - Навярно мястото на ферета наистина е на земята."
Но учителят им казал:
-Не слушайте орела! Не е важно колко високо летиш, а това, което чувстваш в полет. Не скоростта е признак на истинския полет, а радостта, която намираме във въздушните пътища.
Внимателно го изслушали учениците и приели думите му за истина.
Отново се издигнали в небето и вече високо ценели своето изкуство, както и приключенията и откритията си. А мъдростта, на която ги научили небесата, предали на малките феретчета.

Из "Ферети в полет" от поредицата "Хроники на феретите" на Ричард Бах

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от Gloxy-Floxy